Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори
  • Новини

Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
avsdvdfbfdsnbddgnmhgmhj.png

Всички епизоди излъчени досега от „Бригада нов дом“ бяха много емоционални, но този в който бригадата помага на самотната майка Даниела и страхотния Алекс наистина грабна сърцата на мнозина.

Въпреки, че съм присъствал на всички епизоди, гледам ги за първи път, а и си признавам, че и аз поплаквам. Момчетата от бригадата също ми споделят, че има епизоди, в които просто не могат да се сдържат.

Чувствам се удовлетворен от цялото това нещо, което сме свършили. Алекс е едно момче, в което аз до известна степен припознах себе си, защото той е запален по риболова в същото време и спортува. Детството му въобще не е леко, но към момента е намерил правилния път. Спомням си на неговите години колко бях запален аз по риболова. В епизода видяхме, колко много се зарадва на срещата с един негов идол и това няма как да не те докосне и съм много щастлив, че успяхме да го зарадваме, с бащинско чувство разказва за него Калин.

В началото бяхме изцяло съсредоточени в работата, защото да направим ремонт за това кратко време е почти мисия невъзможна.

Знам, че много зрители не вярват, че това наистина се прави за 5 дни, но това е факт.

 

Когато започнахме да се сблъскваме с историите на хората определено имаше изключително емоционални моменти. Това е една съвкупност от емоции, но 90% от нещата са положителни и съм много щастлив, че станахме част от това нещо.

Обещал съм на Алекс да го водя на риба. Това е нещо, което той чака с нетърпение, но да стане топло. Има хора, с които поддържаме връзка и благодарностите не спират. Това е една силна мотивация за нас.

Калин Евтимов сподели, че и за миг не се е поколебал да приеме предложението да участват той и бригадата.

Това е една кауза, за която се раздадохме на максимум. Няма как да останеш безразличен, когато се сблъскаш с всичко това.

Работата в бригадата ръководи той, като опитва да прави строга организация, за да могат да свършат навреме. Калин сподели, че получават хиляди похвали и положителни коментари за това, което правят и се надява да могат да продължат и в нов сезон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция
Next: Български пекар обяви цената на баничката в евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.