Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Манастир лекува рак, спасява от пороци (Бедни забогатяват)
  • Новини

Манастир лекува рак, спасява от пороци (Бедни забогатяват)

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
mansasntnasntast.jpg

В този манастир се случват чудеса

Манастир спасява от тежки болести, изтрива пороци. Светата обител е доказал чудодейната сила, която се крие зад неговите стени и променя съдби. Това е неоспорим факт , а доказателствата са безброй, твърдят духовници и миряни, изпитали чудото на гърба си

Известен е като като Черепишкия. Живописната света обител се намира в красивото Искърско дефиле, в близост до село Зверино.С горещи молитви към Бог и силна вяра в сърцето пристигнал жител от град Мездра, болен от рак на гърлото.

Къде ли не ходил болния мъж, какви ли не светила го преглеждали, но всички лекари и знахари само вдигали рамене. Той чул за чудесата на манастира и като „удавник за сламка“ решил да пробва и това.

Не изпускай тези оферти:

Зад дебелите манастирски порти той престоял седмица. После от болестта нямало и помен. Лекари не вярвали на чудото, че това наистина се случило. Тази невероятна история разказвали монасите, а и миряните, видели с очите си изцелението.

Свидетелствата за излекуване от тежки заболявания са безброй, но местните помнят още един ярък пример за Божието чудо, и за силната християнска вяра.

Те дават за пример човек, който търсил потърсил изцеление от зависимостта си в Черепишкия манастир. Мъжът бил алкохолик.

Загубил работата си, семейството, приятелите си, бил на прага на мизерията. Останал сам и без перспектива, той се обърнал към Бог и той чул молитвата му. След кратък престой в светата обител си тръгнал като чисто нов.

След няколко години се завърнал, за да разкаже какво се променило в живота му. Бил пристигнал със супер скъпа кола. Оказало се, че започнал престижна и скъпо платена работа. В чужбина свил ново семейно гнездо, забогатял и сега бил много щастлив.

Пред манастирските порти пристигнала и жена с високи стойности на захарния диабет. С молитви и здравословно хранене духовниците я смъкнали и тя се подложила на животоспасяващата операция, която преди била невъзможна.

В същия манастир близки довели и старец, почти обездвижен. Само след няколко дни престой и молитви към Господ, той се изправил на крака, захвърлил бастун и патерици.

Зъл затворник също получил помощ свише. Той имал няколко присъди за убийства, грабежи и изнасилване. След 40-дневен престой и постене, човека получил причастие и си тръгнал прероден, като агне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Недко от Айтос издъхна седмица след тежката катастрофа, оставя две деца сирачета
Next: Внимание! Полицията с важно предупреждение към гражданите: Чуете ли това, измама е

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.