Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мария Габриел с голяма новина за Шенген, надеждата остава
  • Новини

Мария Габриел с голяма новина за Шенген, надеждата остава

Иван Димитров Пешев декември 4, 2022
masriasriasiras.jpg

За мен важно е сега ясно да кажем, че е време държавите членки да покажат, че когато са изпълнени критериите, трябва да бъде взето решението, което следва, коментира пред журналисти еврокомисарят Мария Габриел относно информацията, че Нидерландия няма да подкрепи България за Шенген.

Вчера Нидерландската радиопредавателна корпорация съобщи, че Нидерландия ще се съгласи Румъния и Хърватия да се присъединят към Шенгенското пространство, но ще блокира приемането на България.

Мария Габриел изрази надежда, че все още имаме време до 8 декември, когато Европейският съвет трябва да вземе решение. Аз се радвам, че ЕК застава твърдо зад трите държави – България, Румъния и Хърватия, и искрено се надявам, че в тази ситуация няма да бъдат използвани доводи, които нямат място в тази дискусия, отбеляза тя.

Тук посланието е за България и за изпълненото от нея, посланието е за българските граждани, посланието е за ЕС, който, когато казва, че има ценности, тези ценности да важат за всички, допълни Габриел.

Не изпускай тези оферти:

Относно коментара на нидерландския министър-председател Марк Рюте, че за 50 евро може да се премине българската граница, българският комисар каза, че няма място за такива коментари, защото в Шенген се влиза след техническа оценка и последните мисии, включително в които беше и ЕК, ясно са показали, че тези критерии са изпълнени.

Това, което сега трябва да се случи, е да не бъдат намесени повече доводи, които нямат място в тази дискусия и в това решение, повтори тя.

Попитана за възможността България и Румъния да бъдат разделени и между двете страни да бъде направена шенгенска граница, Мария Габриел изрази надежда, че тези, които изобщо допускат този сценарий, си дават сметка за това с какви последствия ще бъде, особено в геостратегическата ситуация, в която сме и в която България е външна граница на ЕС.

Еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел коментира темата за Шенген преди участието си в конференция в София за Западните Балкани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турист се подигра с възрастна жена на пазара в Пловдив, но това, което се случи, го накар много да съжалява
Next: Нова версия за изчезването на Сашко. МВР с подробности

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.