Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Марсианци построили пирамида край Габрово?
  • Новини

Марсианци построили пирамида край Габрово?

Иван Димитров Пешев юни 16, 2022
maraisananaicii.jpg

Пирамидата край габровското село Петко Славейково е построена от силно развита древна цивилизация, дошла от Космоса и живяла тук, където днес е България, твърди местният жител Величко Трифонов.

Той е радиестезист и любител на историята, който от години изучава пирамидата край селището, в което днес живее като пенсионер. Величко е на повече от 80 г., но изглежда поне 20 лета по-млад и настоява, че здравето си дължи на пирамидата. Радиестезистът е категоричен, че тази и други български пирамиди трябва да се проучат, защото биха се превърнали в световна сензация.

 

Пирамидата е построена поне преди 200 века най-вероятно от марсианци, казва Величко Трифонов. Групи от тях успели да напуснат Червената планета, преди тя напълно да бъде разрушена от ядрена война. Заселили се по най-плодородните места на Земята, като едно от тях била днешната българска територия на юг от Дунав. Марсианците донесли със себе си много технологии, за които тогавашните обитатели на Земята не подозирали. С такава технология построили пирамидата край Петко Славейково, която според инж. Трифонов е издигната от лети камъни.

Преди години на върха на пирамидата имало камъни с отпечатъци от човешки крака, но с по 2-3 пръста на стъпалото. Инженерът завел на върха на пирамидата професора траколог Иван Маразов, който останал много впечатлен и опитал да сравни своята стъпка с тези от камъните. Пирамидата днес е много обрасла и само наблюдателният поглед може да различи очертанията ѝ във възвишението. Инженер Трифонов е убеден, че то може да стане световна сензация не само заради древния си произход и форма, но и заради лечебните свойства, които има. Те са проверени и доказани от радиестезиста с неговото махало.

„В Петко Славейково е жив споменът за това как при холерни или грипни епидемии селото се е изнасяло на върха на пирамидата и чак след оздравяване хората са се връщали в селото“, разказва мъжът. Дава примери със свои близки и познати, които водил на пирамидата и там получили облекчение на страданията си като астма, депресия, проблеми на опорно-двигателния апарат, на имунната система и още куп болести.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български актьор на пейка в центъра на София с видими следи от побой-издъхва без да дойде в съзнание
Next: Андрей Райчев с неочаквана прогноза за Петков и Трифонов

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.