Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мартина, най-голямата любов на Слави: Държеше ме в златна клетка, постоянно бях под контрол
  • Новини

Мартина, най-голямата любов на Слави: Държеше ме в златна клетка, постоянно бях под контрол

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
fgfgfghfghfgfg.jpg

„Колко е истинската ми любов! Вярвам, че всеки има своята половинка. Благодарна съм безкрайно, че срещнах моята и очите и сърцето ми бяха отворени да я позная, защото със Слави Трифонов бях като в златна клетка. Не се оплаквам, много научих от него, много ми даде, но явно това не беше моята любов.“

Това казва с днешна дата балерината Мартина Огнянова, която вече е взела фамилията на мъжа до нея – Колева.
Красавицата, която развива бизнес с половинката си, вече има две деца и блог, в който споделя лични впечатления, свързани с духовното самоусъвършенстване. За нея връзката със Слави Трифонов е минало, към което не се връща.

„Слави беше много известен, много влиятелен. Отстрани изглеждаше прекрасно. Можеше да си позволи всичко, което поиска, включително и за мен. Седем години имах тази връзка. Всичките ми приятелки искаха да им се случи същото нещо. Говорили сме си как съм се държала, че е станало, защо съм му интересна. Те искаха на всяка цена да им се случи това. Близките ми хора също бяха щастливи, защото отстрани изглеждаше вълшебно. Един мъж, който има всичко – финансови възможности, влияние, власт и е известен. Помежду си обаче имахме зададени отношения – всеки е в някаква роля, за да изградим „прекрасния свят“ и „прекрасния палат“, в който живеем, а всички наоколо казват: „Уау, ето го съвършенството, и ние искаме“, разказва Мартина в блога си.

„Отстрани изглеждаха така нещата. Аз определено съм била в самозаблуда. Никога не съм показвала и демонстрирала положение. Със сигурност егото ми се е радвало и се е блазнело от мнението и погледите на хората – за тях всичко изглеждаше супер. Вътрешно за мен не беше така. Имало е много нощи, в които съм плакала“, продължава с откровения си разказ Мартина, разкривайки, че била жертва на постоянен контрол и се е налагало да живее изцяло по правилата на Трифонов.

„… Сега ще отидем на почивка еди-къде си, после тука ще работим, тук имаме задължения, там отговорности. Един такъв свят с график и план и уж не се чувствах изморена, но имаше толкова нощи, пълни със сълзи. И гледах никога да не съм сама. Обаче като останеш сам… Те не знаят тези мънички съмнения, ситуации и ние, прикривайки ги от хората, позволяваме нашият свят да изглежда перфектен за тях“, изповядва се бившата любима на Дългия.

За началото на връзката си с Коко Огнянова доста е говорила. Той се появява като заместник на треньора й по бокс.

„Вече нещата във връзката ми със Слави бяха започнали да стават зле. Дълбоко в мен не се чувствах изобщо добре, въпреки че на преден план всичко изглеждаше нормално. Излязохме веднъж на разходка с Коко и до ден днешен не сме се разделяли“, споделя за тогава Мартина.

След раздялата с Дългия тя не само е изхвърлена от балета на шоуто му, но остана и без жилище и кола, с каквито разполага, докато е с Трифонов.

„Материалното никога не ме е блазнело. По едно време пазех придобивките си като чанти и бижута от подаръци, но ги продадох, а някои раздадох. Нека други да им се радват“, казва с усмивка днес Мартина.

„Какво означава да си успешен? Да имаш пари, власт, да си известен? Според мен смисълът на живота е да сме щастливи, път за това няма, щастието е самият път. Не обичам да слагам етикети на хората. Всеки сам си знае какъв е и какво му е. В твоите очи може някой да изглежда успешен, а вътре в себе си той да се чувства като най-прецакания човек на света и обратното. А с Коко сме едно цяло, той не ми помага, той е част от мен и аз от него“, казва балерината, завършила кинезитерапия.

Днес двамата с Коко не спират да демонстрират любовта си. Семейството прекарва повече време на село, но пътува до Стара Загора, където Коко все още тренира бокс. Не живеят в охолство, но твърдят, че за тях това няма никакво значение. Мартина е категорична, че в младия спортист е намерила щастието и не би го заменила за нищо на света, а историята със Слави е завинаги в миналото, пише Hot Arena.

На въпроса дали се интересува от политика и смята ли да се занимава и с други проекти, Мартина е категорична: „Да, разбира се. Интересувам се доста от политика. Не ми харесва как ни управляват, но и в целия свят не ми харесва как политиците си възприемат мисията. Всъщност не ни управляват политиците, а много по-висши сили. Никой, никой не управлява, а само се самозаблуждаваме и прехвърляме отговорности, плод на нашите страхове“, завършва балерината.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цените са ясни, но това сравнение между плажа у нас и Гърция разтърси всички отпускари
Next: НАП погна Рожен: Патриотичните обекти масово не издавали касов бон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Бате Емо с тъжна изповед след „Игрите“: Загубих брат си в…
  • Борисов обръща играта: Една от най-силните фигури се върна в ГЕРБ
  • Мегаскандал в борбата ! Свалиха Станка Златева с притча, ето кой заема мястото й:
  • Мая Манолова е посочена за бъдещ кандидат за кмет на София от партия „Прогресивна България“
  • Кой ще наследи богатството на Слави Трифонов
  • Нов скандал в Скопие заради Ива Михайлова: Обвиниха Мицкоски в тайна сделка с България
  • „Иво Карамански беше голям човек. Беше силен, имаше големи политически протекции и правеше каквото си поиска – всякакви далавери. С наркотици обаче не се занимаваше“.
  • Определено има рискове и заплахи за безопасността на Черно море. За заплаха за националната сигурност не мога да говоря. Това каза в ефира на НОВА президентът Илияна Йотова.
  • Българка след погромите в Париж: Това не е градът, заради който напуснах родината
  • Неочакван обрат в „Ергенът“-Ето какво се случва с Ралица и Георги след предаването-Нещата стигат доста далеч!-Вижте какво се случва в първия коментар

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.