Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мартин се срамуваше от старата си къща, но след 5-дневен ремонт и съседите му завиждат
  • Новини

Мартин се срамуваше от старата си къща, но след 5-дневен ремонт и съседите му завиждат

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
rermermaroa.jpg

Живели някога баба и внуче… И тук приказката можеше да свърши, защото семейството живеело в страшна мизерия и огромни ограничения, които не позволяват на приказния сюжет да се развие!

За щастие, в живота все още се случват чудеса и за неволите им узнал екипът на полското предаване „Нашият нов дом“. Водещата Катарина Добур не успяла да остане равнодушна към тази човешка трагедия, въпреки че до този момент екипът й не се бил сблъсквал с подобна сложна задача.

Професионалистите от „Нашият нов дом“ разполагали с пет дни, за да ремонтират почти разрушения дом на Анна и 17-годишният й внук Мартин.

Момчето живее с баба си откакто се помни. Майка му умира, когато е на годинка и баба му поема всички грижи около бебето.

Условията, в които живеело бедното семейство, успели да изненадат дори екипа на предаването, който се е сблъсквал с какво ли не. В стаята на Мартин нямало нито осветление, нито отопление. Къщата се оказала прекалено стара, за да попадне под новите икономически тенденции, а парите, с които разполагала възрастната жена, стигали само за покриване на ежедневните нужди на семейството.

Самата Анна спяла на овехтяло кресло. Кухненската печка била счупена и не спирала да пуши. В жилището нямало баня, я навсякъде през напуканите стени се подавала слама.

„Срам ме е как живея“, признава 17-годишният Мартин пред телевизионерите.

Надеждният екип на Polsat TV е категоричен, че семейството се нуждае от помощ, въпреки че водещата Катарина признава през сълзи, че през последните шест години не е виждала къщата в толкова ужасяващо състояние.

За да не пречат на ремонта, екипът изпраща баба Анна и 17-годишния й внук на почивка за пет дни. През това време строителите запретват ръкави и се заемат за работа. Благодарение на съвместната работа с местните власти, работниците успяват да включат къщата към градската канализация.

 

Строителите ръчно изкопават канализационната яма, а служителите от фирмата за връзки и комуникации се нагърбват със задачата домът да разполага с всички необходими условия за нормално и комфортно съществуване.

Трансформацията на старата къща е повече от удивителна: плазмен телевизор и чисто нова камина!

А тези снимки показват как е изглеждала стаята на баба Анна преди и след намесата на телевизионния екип.

 

В стаята на Мартин пък вече има осветление и нови мебели.

В кухнята царува нова домакиня – удобна газова печка, оборудвана с лъскави кухненски прибори.

 

Старата къща изглежда различно не само отвътре, но и отвън. Майсторите са поставили нова изолация и покрив, външни щори и висококачествени прозорци.

 

На помощ на телевизионния екип се притекли приятели и съседи на семейството. Те се заели с почистването на района около къщата и помогнали при оформянето на малката чакълена пътечка, която води към промененото до неузнаваемост жилище. Местните се включили в проекта без никакви резерви, защото смятали, че възрастната жена и внукът й наистина заслужават подкрепа. А за работниците приготвяли вкусно желирано месо по местна рецепта.

 

Когато баба Анна и Мартин се върнали в дома си, били шокирани от впечатляващата промяна, която къщата им е претърпяла само за 5 дни. Иска ни се да вярваме, че подобни красиви промени ще се случат и в живота на това изстрадало семейство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смразяващи думи на Слави Трифонов: Настана новото Време разделно за България
Next: Всички служби за сигурност са на крак! Невиждан взрив до България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.