Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мартин се срамуваше от старата си къща, но след 5-дневен ремонт и съседите му завиждат
  • Новини

Мартин се срамуваше от старата си къща, но след 5-дневен ремонт и съседите му завиждат

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
rermermaroa.jpg

Живели някога баба и внуче… И тук приказката можеше да свърши, защото семейството живеело в страшна мизерия и огромни ограничения, които не позволяват на приказния сюжет да се развие!

За щастие, в живота все още се случват чудеса и за неволите им узнал екипът на полското предаване „Нашият нов дом“. Водещата Катарина Добур не успяла да остане равнодушна към тази човешка трагедия, въпреки че до този момент екипът й не се бил сблъсквал с подобна сложна задача.

Професионалистите от „Нашият нов дом“ разполагали с пет дни, за да ремонтират почти разрушения дом на Анна и 17-годишният й внук Мартин.

Момчето живее с баба си откакто се помни. Майка му умира, когато е на годинка и баба му поема всички грижи около бебето.

Условията, в които живеело бедното семейство, успели да изненадат дори екипа на предаването, който се е сблъсквал с какво ли не. В стаята на Мартин нямало нито осветление, нито отопление. Къщата се оказала прекалено стара, за да попадне под новите икономически тенденции, а парите, с които разполагала възрастната жена, стигали само за покриване на ежедневните нужди на семейството.

Самата Анна спяла на овехтяло кресло. Кухненската печка била счупена и не спирала да пуши. В жилището нямало баня, я навсякъде през напуканите стени се подавала слама.

„Срам ме е как живея“, признава 17-годишният Мартин пред телевизионерите.

Надеждният екип на Polsat TV е категоричен, че семейството се нуждае от помощ, въпреки че водещата Катарина признава през сълзи, че през последните шест години не е виждала къщата в толкова ужасяващо състояние.

За да не пречат на ремонта, екипът изпраща баба Анна и 17-годишния й внук на почивка за пет дни. През това време строителите запретват ръкави и се заемат за работа. Благодарение на съвместната работа с местните власти, работниците успяват да включат къщата към градската канализация.

 

Строителите ръчно изкопават канализационната яма, а служителите от фирмата за връзки и комуникации се нагърбват със задачата домът да разполага с всички необходими условия за нормално и комфортно съществуване.

Трансформацията на старата къща е повече от удивителна: плазмен телевизор и чисто нова камина!

А тези снимки показват как е изглеждала стаята на баба Анна преди и след намесата на телевизионния екип.

 

В стаята на Мартин пък вече има осветление и нови мебели.

В кухнята царува нова домакиня – удобна газова печка, оборудвана с лъскави кухненски прибори.

 

Старата къща изглежда различно не само отвътре, но и отвън. Майсторите са поставили нова изолация и покрив, външни щори и висококачествени прозорци.

 

На помощ на телевизионния екип се притекли приятели и съседи на семейството. Те се заели с почистването на района около къщата и помогнали при оформянето на малката чакълена пътечка, която води към промененото до неузнаваемост жилище. Местните се включили в проекта без никакви резерви, защото смятали, че възрастната жена и внукът й наистина заслужават подкрепа. А за работниците приготвяли вкусно желирано месо по местна рецепта.

 

Когато баба Анна и Мартин се върнали в дома си, били шокирани от впечатляващата промяна, която къщата им е претърпяла само за 5 дни. Иска ни се да вярваме, че подобни красиви промени ще се случат и в живота на това изстрадало семейство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смразяващи думи на Слави Трифонов: Настана новото Време разделно за България
Next: Всички служби за сигурност са на крак! Невиждан взрив до България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.