Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масивен инфаркт убил Гълъбов. Станал е от масата на вечеря, строполил се и починал на място
  • Новини

Масивен инфаркт убил Гълъбов. Станал е от масата на вечеря, строполил се и починал на място

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
massaiasnfaskt.png

Доц. д-р Антоний Гълъбов е починал от масивен инфаркт във вторник вечерта в базата на прокуратурата край Батак. Там е имало семинар на прокурори от цялата страна, а социологът е бил лектор, предава lupa.bg.

Лекцията му била много интересна, споделят присъствали. На вечерята след това Гълъбов станал от масата и се строполил. Издъхнал на място. Аутопсията е показала, че сърцето му буквално се е пръснало.

Съпругата на социолога е починала преди две години, той няма деца. Сега издирват брат му, за да го уведомят.

„С тъга научих, че завчера е починал моят колега и адаш Антоний Гълъбов. Моля всички, които имат връзка с брат му или други негови близки, да се свържат с тях. Светла му памет!“, написа проф. Тодоров.

Не изпускай тези оферти:

Доц. Антоний Найденов Гълъбов е роден в София на 30 януари 1964 година. През 1989 година завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация „Прозрачност без граници“, преподава в Нов български университет.

Още една скръбна вест:

Почина енергийният експерт Васко Начев, съобщи във Фейсбук неговият близък приятел Илиян Василев, бивш посланик в Москва.

„С огромна горест ви съобщавам че моят изключителен приятел и другар Васко Начев почина! В мислите и молитвите си съм с със Цветомила и децата му. Бог да го прости. И в другия свят ще бъдем заедно. Благодаря ти Васко“, написа в профила си Василев.

Васко Начев е професионалист в енергийната сфера. Работил е като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и Индонезия.

Автор е на множество статии и анализи за нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.

Начев е един от най-известните анализатори на петролните пазари и проблемите на енергетиката у нас, а до последно беше канен от медиите да коментира проблемите с газовите доставки за Европа и да анализира ситуацията на енергийните пазари.

Само няколко часа преди известието за кончината му, Начев е коментирал във Фейсбук отзвука от мобилизацията в Русия на родния политически терен. „Въпреки натовареността си в предизборната надпревара, от Възраждане обмислят дали да не организират всенароден митинг/протест срещу руснаците, решили да емигрират от Русия?“, пише с ирония анализаторът.

А ден по-рано Начев коментира, че „ситуацията на европейските енергийни пазари започна да се подобрява през последните 3 седмици, тъй като наблюдаваме реални политически действия, на база на които се появи относителна яснота към намаляване на търсенето, предизвикано от цените“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Пребазират всички наши изтребители! Какво се случва?
Next: Ева се запозна с бъдещата си свекърва, която на мига се разкрещя, а сватба й с Петър пропадна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.