Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масларова: Хора, работили 35-40 години, ще получат 350-400 лв пенсия, а който не е работил 300 лева
  • Новини

Масларова: Хора, работили 35-40 години, ще получат 350-400 лв пенсия, а който не е работил 300 лева

Иван Димитров Пешев юни 3, 2022
maslasoroaovava.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Това което се прави в момента с пенсиите, е като социална помощ и не е справедливо спрямо хората с дълъг трудов стаж.

Преизчисляването на всички пенсии с новите осигурителни прагове е най-справедливият подход за актуализиране на пенсиите според бившия социален министър Емилия Масларова. Тя коментира пред BTV последните предложения за повишаване на пенсиите, предложени от управляващите.

Масларова, социален министър в три кабинета – на Димитър Попов, Андрей Луканов и Сергей Станишев, коментира предложението от следващата година минималната пенсия да стане 300 лв., а 1440 лв. – максималната.

Според нея изкуственото увеличаване на минималната пенсия сблъсква хората и обижда хората с дългогодишен трудов стаж.

„Трябва да извадим всички социални плащания от пенсионната система. Това, което правим с минималната пенсия сега, е социално плащане. Тоест, ти имаш принос в системата със 160 лв. – това трябва да получиш от тази система“, коментира още тя.

Бившият социален министър уточни, че в момента се работи на парче, по политически причини.

Тя беше категорична, че бонусът от 50 лв. за всички пенсионери също не е справедлив.

„Това са над 1 млрд. лв. Трябва да се оценява – на кого да дадеш. Това е помощ, нека не бъркаме пенсионната система, колкото повече пипаме в нея, толкова повече демотивираме младите хора. Казват си, че няма смисъл да се осигуряват на максималния праг“, заяви бившият социален министър.

По думите ѝ е крайно несправедливо максималният осигурителен праг да не се повишава, както се предлага за догодина.

„Администрирането на нещата по политически причини е несправедливо. Няма нищо лошо минималната пенсия да стане и 500 лв., и 1000 лв., но тогава когато другите пенсии се придвижат нагоре с аналогичния процент. Защото в противен случай хора, работили 35-40 години, ще получат 350-400 лв., а хора, които нямат почти никакъв принос в осигурителната система – 300 лева. Това демотивира“, посочи Масларова.

Проблемите на държавата не бива да се решават през пенсионната система, посочи още тя. Устойчивост, адекватност и сигурност са принципи в пенсионната система, които са важни, заяви Масларова.

Относно предложението за детските надбавки за всички без подоходен критерии Масларова каза, че е по-добре този ресурс да се разпредели като услуги.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Атаката се обръща! Неподозиран срив в отношенията на Путин и Рамзан Кадиров
Next: София се къса по шевовете! Протест на служители в системата на МВР блокират града

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.