Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло
  • Новини

Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
maslasovaskneknup.jpg

Ако не сте доволни от качеството на закупеното в магазина масло, можете лесно да го направите у дома, като използвате за целта само 1 продукт – заквасена сметана!

Домашното масло се приготвя бързо и лесно, а освен това може да сте сигурни на 100%, че е натурално, а не пълно с консерванти като купешкото.

За да направите масло у дома, най-добре е да използвате заквасена сметана от сигурен източник, която да е домашна. За да се получи вкусно масло е много важно не само качеството на оригиналния продукт, но и неговият вкус.

Заквасената сметана не трябва да е гранясала, но е разрешена киселостта. От заквасена сметана получаваме леко кисело масло, идеално както за сандвичи, така и за печива и готвене.

Не изпускай тези оферти:

Ето една лесна рецепта за 100% домашно масло от сметана:

Домашно масло от сметана

Продукти:

1 кг домашна заквасена сметана

щипка сол

Процедура стъпка по стъпка:

сметана и сол

Заквасената сметана трябва да е със стайна температура. За да разбиете маслото, ви е необходим кухненски робот с приставка за тесто или миксер с купа. Изсипете заквасената сметана в купата на кухненския робот. Облечете купата със заквасена сметана със стреч фолио, защото по време на приготвянето на маслото ще се отдели течност, която ще ви опръска.

Започнете да разбивате заквасената сметана на ниска скорост и постепенно увеличавайте до максимум. Отначало заквасената сметана ще стане пухкава, а след около 15 минути на повърхността й ще започнат да се появяват жълти зърна.

Продължете да разбивате, докато цялата течност, т.нар. суроватка, се отдели напълно от маслото. След това изключете кухненския робот и отцедете суроватката. Не я изхвърляйте! С нея можете да изпечете чудесен домашен хляб или палачинки.

Полученото масло прехвърлете в сито, покрито с марля. Изцедете леко маслото с тензуха.

След това маслото трябва да се изплакне. За целта го прехвърлете в дълбока купа и я напълнете със студена преварена вода.

Използвайте лъжица, за да бъркате маслото. Изцедете водата и повторете процедурата още два пъти.

След това, събирайки маслото с лъжица на бучка, изстисквайки го, отстранете останалата вода. Отцедете отделената вода.

Подправете със сол на вкус и разбъркайте. Солта ще помогне да запазите маслото по-дълго.

Съществува и друг, по-лесен метод да отделите течността от маслото след изплакване. Разделете го на части, колкото смятате да са големи калъпите, които ще използвате, и сложете една топка масло в голям буркан, предварително добре изстуден в хладилника. Покрийте гърлото на буркана и започнете интензивно да „друсате“ буркана във всички посоки, докато цялата течност се отдели от маслото и стане гладко.

Прехвърлете готовото масло в подходящ съд и го съхранявайте в хладилника за не повече от три дни.

Приятен апетит!

Съвет на главния готвач: Ако няма да използвате цялото количество масло наведнъж, съхранявайте го във фризера.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нервен срив: Лена се отказва от политиката заради тежка депресия
Next: Вратната пържолка с това сосче става крехка и сочна като младо агнешко! Топ-рецептата за свинско на фурна

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.