Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло
  • Новини

Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
masaslsalvoasv.jpg

Ако не сте доволни от качеството на закупеното в магазина масло, можете лесно да го направите у дома, като използвате за целта само 1 продукт – заквасена сметана!

Домашното масло се приготвя бързо и лесно, а освен това може да сте сигурни на 100%, че е натурално, а не пълно с консерванти като купешкото.

За да направите масло у дома, най-добре е да използвате заквасена сметана от сигурен източник, която да е домашна. За да се получи вкусно масло е много важно не само качеството на оригиналния продукт, но и неговият вкус.

Заквасената сметана не трябва да е гранясала, но е разрешена киселостта. От заквасена сметана получаваме леко кисело масло, идеално както за сандвичи, така и за печива и готвене.

Не изпускай тези оферти:

Ето една лесна рецепта за 100% домашно масло от сметана:

Домашно масло от сметана

Продукти:

1 кг домашна заквасена сметана

щипка сол

Процедура стъпка по стъпка:

сметана и сол

Заквасената сметана трябва да е със стайна температура. За да разбиете маслото, ви е необходим кухненски робот с приставка за тесто или миксер с купа. Изсипете заквасената сметана в купата на кухненския робот. Облечете купата със заквасена сметана със стреч фолио, защото по време на приготвянето на маслото ще се отдели течност, която ще ви опръска.

миксер с купа

Започнете да разбивате заквасената сметана на ниска скорост и постепенно увеличавайте до максимум. Отначало заквасената сметана ще стане пухкава, а след около 15 минути на повърхността й ще започнат да се появяват жълти зърна.

Продължете да разбивате, докато цялата течност, т.нар. суроватка, се отдели напълно от маслото. След това изключете кухненския робот и отцедете суроватката. Не я изхвърляйте! С нея можете да изпечете чудесен домашен хляб или палачинки.

Полученото масло прехвърлете в сито, покрито с марля. Изцедете леко маслото с тензуха.

масло от сметана

След това маслото трябва да се изплакне. За целта го прехвърлете в дълбока купа и я напълнете със студена преварена вода.

масло с вода

Използвайте лъжица, за да бъркате маслото. Изцедете водата и повторете процедурата още два пъти.

изцедено масло

След това, събирайки маслото с лъжица на бучка, изстисквайки го, отстранете останалата вода. Отцедете отделената вода.

домашно масло

Подправете със сол на вкус и разбъркайте. Солта ще помогне да запазите маслото по-дълго.

Съществува и друг, по-лесен метод да отделите течността от маслото след изплакване. Разделете го на части, колкото смятате да са големи калъпите, които ще използвате, и сложете една топка масло в голям буркан, предварително добре изстуден в хладилника. Покрийте гърлото на буркана и започнете интензивно да „друсате“ буркана във всички посоки, докато цялата течност се отдели от маслото и стане гладко.

масло в буркан

Прехвърлете готовото масло в подходящ съд и го съхранявайте в хладилника за не повече от три дни.

домашно масло от сметана

Приятен апетит!

Съвет на главния готвач: Ако няма да използвате цялото количество масло наведнъж, съхранявайте го във фризера.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изсипва се полиция! Жандармерията обръща с хастара град в България!
Next: Сварете 1 чаена лъжичка риган с 1 пръчка канела и никога не губете тази рецепта! Спасете се от болка и болести

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.