Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло
  • Новини

Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2024
sdfvdsfvfdgdfhgfj.png

Ако не сте доволни от качеството на закупеното в магазина масло , можете лесно да го направите у дома, като използвате за целта само 1 продукт – заквасена сметана !

Домашното масло се приготвя бързо и лесно, а освен това може да сте сигурни на 100%, че е натурално, а не пълно с консерванти като купешкото.

За да направите масло у дома , най-добре е да използвате заквасена сметана от сигурен източник, която да е домашна. За да се получи вкусно масло е много важно не само качеството на оригиналния продукт, но и неговият вкус.

 

Заквасената сметана не трябва да е гранясала, но е разрешена киселостта. От заквасена сметана получаваме леко кисело масло, идеално както за сандвичи, така и за печива и готвене.

Ето една лесна рецепта за 100% домашно масло от сметана :

Домашно масло от сметана
Продукти:

1 кг домашна заквасена сметана

щипка сол

Процедура стъпка по стъпка:

 

Заквасената сметана трябва да е със стайна температура. За да разбиете маслото, ви е необходим кухненски робот с приставка за тесто или миксер с купа. Изсипете заквасената сметана в купата на кухненския робот. Облечете купата със заквасена сметана със стреч фолио, защото по време на приготвянето на маслото ще се отдели течност, която ще ви опръска.

 

Започнете да разбивате заквасената сметана на ниска скорост и постепенно увеличавайте до максимум. Отначало заквасената сметана ще стане пухкава, а след около 15 минути на повърхността й ще започнат да се появяват жълти зърна.

Продължете да разбивате, докато цялата течност, т.нар. суроватка, се отдели напълно от маслото. След това изключете кухненския робот и отцедете суроватката. Не я изхвърляйте! С нея можете да изпечете чудесен домашен хляб или палачинки.

Полученото масло прехвърлете в сито, покрито с марля. Изцедете леко маслото с тензуха.

 

След това маслото трябва да се изплакне. За целта го прехвърлете в дълбока купа и я напълнете със студена преварена вода.

 

Използвайте лъжица, за да бъркате маслото. Изцедете водата и повторете процедурата още два пъти.

 

След това, събирайки маслото с лъжица на бучка, изстисквайки го, отстранете останалата вода. Отцедете отделената вода.

 

Подправете със сол на вкус и разбъркайте. Солта ще помогне да запазите маслото по-дълго.

Съществува и друг, по-лесен метод да отделите течността от маслото след изплакване. Разделете го на части, колкото смятате да са големи калъпите, които ще използвате, и сложете една топка масло в голям буркан, предварително добре изстуден в хладилника. Покрийте гърлото на буркана и започнете интензивно да „друсате“ буркана във всички посоки, докато цялата течност се отдели от маслото и стане гладко.

 

Прехвърлете готовото масло в подходящ съд и го съхранявайте в хладилника за не повече от три дни.

 

Приятен апетит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров
Next: Всичко, което трябва да знаете, ако пътувате с кола до Гърция

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.