Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово изтича срокът на амортизация на панелките! Ето какво трябва да направят собствениците им
  • Новини

Масово изтича срокът на амортизация на панелките! Ето какво трябва да направят собствениците им

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vdfsavsdfbdgfbghngfhng.png

Какво ще стане с панелните блокове, когато изтече експлоатационния им срок? Какво трябва да направят собствениците, тъй като моментът приближава.

Първите панелки са построени през 50-те години, а последните около 1990-та година.
По болшинството от сградите не е правено нищо от както са направени

И за много от блоковете вече говорим за сериозна възраст. Това трябва да е актуална тема за обществото и властите.

Според специалисти, когато са строени панелките, по наредба срока им на амортизация е бил 70 години. Срещат се твърдения за 50 и за 100 години.
Според действащата наредба №3 от 2004-та година, този срок е 50 години

Той важи не само за панелите, но и за другите видове строителство.
Количеството на българите с жилища, изградени върху държавна или общинска земя, е около 2 млн.

Ако нещо се случи с тези сгради, те не притежават земята. Дори да имат пари и да решат да построят сграда отново, в момента нямат това право.

Разбира се, краят на експлоатационния срок не значи, че тези сгради ще се срутят. Но трябва да се вземат мерки, за да се предотврати това.
Има специалисти, които смятат, че панелките всъщност са по-безопасни и дълготрайни от другите сгради

А една от най-ефективните мерки да се удължи живота им е правилното саниране. То включва привеждане на топлоизолацията, електрическата система, ВиК, вентилацията и другите системи в съответствие с актуалните стандарти.
Друго нещо е, че дори в сградите с изтекъл срок на амортизация, хората плащат данъци като за нова сграда

Трябва да се обърне внимание на асансьорите, инсталациите им. Масово при сегашното саниране се работи само външно, без никакво вътрешно обследване. Това е посредствено и не води до необходимия ефект, казва архитект Борислав Борисов.

Като минимум трябва да се обследват и поправят при нужда заварките между панелите.
Експертите са категорични, че при проблем, в момента трябва да се оправяте сами

Програмата за саниране не върши каквото трябва. Можете да се съберете във входа, да съберете пари и да си направите качествен ремонт. Това е най-адекватния и работещ начин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Калин Стоянов с извънредна новина за главния секретар на МВР, изненадата е огромна
Next: ПОЧИНА ИВАЙЛО ВЕЛИЧКОВ – МЪРИ

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.