Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово търсят българки за работа на Острова, стартовата заплата на повечето места e 1200 лева за седмица
  • Новини

Масово търсят българки за работа на Острова, стартовата заплата на повечето места e 1200 лева за седмица

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
chistatana.jpg

Фирми за почистване в Обединеното кралство масово търсят българки за работа. Десетки обяви с детайли за заплащане и условия за започване на дейност има в социалните мрежи, съобщава „Телеграф“.

На повечето места стартовата заплата е 11 паунда на час, като на седмица се осигуряват около 45-50 работни часа, което прави средно около 500 паунда на седмица, тоест около 1200 лева.

В условията към кандидатите е записано, че се изисква документ за пребиваване и работа на територията на Великобритания, така нареченият статут за уседналост. Също така трябва да разполагат с данъчен и осигурителен номер, както и умения за ориентация в Лондон.

Владеенето на езика не е задължително, както и опита в сферата на почистването. В някои от компаниите се осигурява обучение в рамките на няколко обекта за почистване, като на места то дори е платено. Много от българите, които са заминали за Обединеното кралство, без да владеят езика, обикновено първо намират работа в почистването, а след това някои от тях дори започват собствен бизнес в същата сфера, но вече други работят за тях.

Търсят се още и камериерки и обслужват персонал за ресторанти. В критериите за подбор на кандидатите също изрично е записано, че не е нужен опит или владеене на английски език.

Работата е на трудов договор, като има варианти за заетост между 14 и 40 часа седмично в рамките на петдневна работна седмица. Заплащането е 11,50 паунда на час.

Сред обявите има и други предложения за хора, които не владеят английски, но имат нужда от доходи. Например цех за пакетиране на храни търси да назначи хора на различни смени. Заплащането е, по-ниско от това в сферата на почистването и е в рамките на 8,90 до 9,30 паунда на час, но са предвидени бонуси от 20 паунда на седмица и още 300 паунда, след като приключи сезонът. Осигурена е и квартира, която струва около 70-80 паунда на седмица, както и безплатен автобус до цеха за пакетиране.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лавина от критики за правителството, но всичко бледнее пред думите на Борисов: Негодници!
Next: РАЗСТРЕЛ! Бившият му най-близък ортак в Ъпсурт Буч закопа Хазарта: Алкохол и наркотици!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.