Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Мастър Лечев не издържа след песен на Кирил Маричков в Гласът на България
  • Без категория

Мастър Лечев не издържа след песен на Кирил Маричков в Гласът на България

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_26

Самуел Мануелян от Бургас разтърси мастър Лечев в „Гласът на България“.

Мануелян бе откраднат от отбора на Лечев от Графа в последния момент.

Иван Лечев не издържа на чувствата, които нахлуха в душата му и по време на изпълнението на песента на „Мой свят“ на Кирил Маричков.

„Колко е прекрасно, че музиката продължава да живее и след тези, които са я създали. Благодаря ти, Самуел. Това е жест към един мой приятел, който вече…“, каза Мастъра, но емоциите бяха толкова силни, че не успя да завърши изречението.

В крайна сметка със зрителски вот Мануелян продължава на полуфиналите.

„Преди половин година не мислех, че съм подходящ за Гласът на България“, посочи бургазлията.

Ето част от коментарите:

Първата смислена песен за вечерта.

В България са създадени страхотно много песни останали във времето, на които е хубаво да отдаваме чест, както и на хората създали и изпяли същите.

Моят фаворит, трябва да създава музика, която да купуваме!

Уникално изпълнение!Евалата за избора на песен,и поклон пред великия Кирил Маричков

Най-накрая сме в Гласът на България…песен и пеене с душа, а не врещенето досега. Браво Сами!

Брилянт!!!Докосващо изпълнение на тази невероятна песен!БРАВО САМУЕЛ!

 

Браво , момче! За избора на песен, за душата и сърцето с която я изпълни. Най-накрая едно докосващо изпълнение и то какво . Цяла вечер панделки и фойерверки и нито грам душа… и накрая се видя , че друго не е нужно на твореца , когато излиза с мисия и смисъл на сцената….Стискам палци да продължиш напред!

Continue Reading

Previous: ПАЛАЧИНКИ 3-TE ЧАШИ: най-накрая намерих СЪВЪРШЕНАТА РЕЦЕПТА за тънки, ажурени палачинки!
Next: Чакаме магия около 9 – 12 декември, посочи професор Рачев

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.