Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Машинист направи нещо невиждано досега, вижте защо спря влака вътре в града
  • Новини

Машинист направи нещо невиждано досега, вижте защо спря влака вътре в града

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
bddjajdajd.jpg

Изключителна постъпка на машинист. Ето какво съобщи в социалната мрежа Фейсбук свидетел на случката от града под тепетата:

„Здравейте! Искам да изкажа огромни благодарности към машиниста от БДЖ, който спря влака, за да помогне на паднала възрастна жена на бившия перон в района на булевард „Копривщица“ 10 и й помогна да се изправи на крака и да продължи по пътя си.

 

За всички, които ще ме попитат „Защо не и помогна ти?“, ще отговоря така:

Не изпускай тези оферти:

Чух, че влакът спира и излязох на терасата да видя какво се случва. Видях предницата на спрян локомотив „Шкода“.

 

На около 10 метра пред локомотива, на перона лежеше възрастна жена. Машинистът на локомотива слезе и помогна на жената да се изправи. Това е! Още веднъж огромно благодаря към машиниста от БДЖ!“.

 

Публикацията, която е от вчера, на човека събра множество позитивни коментари. „Браво на машиниста за човешката постъпка! Браво и на вас, че го споделихте с нас. За доброто трябва да се пише и говори!“, гласи само един от тях.

Още за влакове:

Курортът Сейнт Мориц в Швейцарските Алпи е прочут най-вече като магнит за платежоспособни любители на зимните спортове.

Луксозното селце дори е било домакин на зимни олимпийски игри, което затвърждава репутацията му на място, където сякаш всичко е възможно. Последният опит за световен рекорд на Швейцария само доказва вече изградената репутация на Сейнт Мориц.

Именно от там тръгва влак с дължина почти два километра, който е кандидат за Книгата на Гинес.

Яркочервената композиция е създадена в чест на 175 години от основаването на швейцарските железници и се състои от сто вагона с общо тегло от 2990 тона. Точната дължина на влака е 1906 метра, които са сформирани от общо 25 по-малки електрически влака модел „Capricorn“.

Композицията премина величествено през една от забележителностите, обявени от ЮНЕСКО за световно наследство – хребета Албула. Дори самото трасе представлява шедьовър на инженерната мисъл, каквито доста често се срещат именно в Швейцария.

Линията тръгва от Сейнт Мориц и стига до Тузис, а дължината ѝ е 65 километра. Построена е за впечатляващо кратко време – пет години, като се има предвид, че включва 55 моста и 39 тунела. Преди да бъде построена влаковата линия, слизането от зимния курорт надолу е било или с шейни, или с конски впрягове.
Снимка: БГНЕС

Едва ли има по-подходящо трасе, на което влакът с желание за световен рекорд да бъде изпробван, защото за по-малко от 25 километра надморската височина спада с 1000 метра.

Още по-удивителното на опита, който e отчасти спонсориран от швейцарския производител на влакове Stadler, е, че той се случва на теснолинеен участък.

Повечето европейски железници, включително и българските, масово използват междурелсието от 1435 мм. Междурелсието на швейцарския участък обаче е едва един метър и е изпълнено с остри завои и със стръмни наклони, както и с тесни за преминаване места.

Както посочват от „Си Ен Ен“, предишните претенденти за рекорд за най-дълга влакова композиция са използвали стандартното междурелсие. Кандидатите са били от Нидерландия и от Белгия и при това композициите са преминавали през равни полета и региони без особена денивелация.

Швейцарските железници осъзнават какъв риск предприемат със своя двукилометров влак и затова преди официалното му пускане провеждат десетки пробни спускания. Провеждат се и технически тестове на железопътните стрелки и синхронизацията с останалата техника по трасето.

Изпитанията първоначално не преминават гладко – намират се проблеми в спирачните системи на влака, неукрепени части от трасето, както и смущения в комуникацията между машинистите и станциите.
Снимка: БГНЕС

Подобна огромна композиция не може да разчита само на един машинист, разположен в първия локомотив, а разполага с общо седем, разположени по протежението на влака.

Тъй като трасето се намира високо в планината, не могат да се използват стандартните мобилни телефони и вместо това машинистите си комуникират през системата, създадена от гражданска защита. Средната скорост, с която влакът се движи, не надвишава 35 км/ч.

Всяко непредвидено ускорение и всеки провал в комуникацията би могъл да се окаже и край на експеримента с композицията и на амбициите ѝ за Гинес.

След успеха на опита шефът на швейцарските железници Ренато Фаскиати заявява за „Си Ен Ен“, че това е железопътна компания като никоя друга и по тази причина се заема да направи пионерски подвиг, невиждан до момента. Фаскиати допълва, че много от притесненията му са се оказали излишни.

Постижението не мина и без тържества и награди, съвсем в стила на Сейнт Мориц и посетителите му. 3000 бяха късметлиите, които спечелиха билети, за да гледат на живо преминаването на влаковата композиция, като за тях бяха осигурени храни и горещи напитки.
TechCafe Аutocafe
A живущите вътре имат достъп до спирката, без да излизат от блока
Влакът, който минава през жилищна сграда и е ненадмината местна забележителност

A живущите вътре имат достъп до спирката, без да излизат от блока

Експериментът е от особена значимост за Швейцария като една от държавите, в които пътуването с влак е сред най-популярните начини за придвижване.

Всеки швейцарец изминава средно 2450 километра с влак годишно, а трасетата достигат и най-високите райони и курорти на Алпите. Не е рядкост между по-малко и по-голямо населено място също да върви влакова композиция с удобно за жителите разписание.

Именно затова в Швейцария всяка иновация в областта на влаковия транспорт се приема с ентусиазъм и любопитство, дори и да става въпрос за влакова композиция, която се е движила само веднъж и в крайна сметка успява да спечели световния рекорд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търся си мъж, че не се търпи повече. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат
Next: Шофьорът на автобуса и заповяда да седне-Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.