Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мащабен проект се готви: Нова магистрала ще минава през България
  • Новини

Мащабен проект се готви: Нова магистрала ще минава през България

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
sdvdfvdfmvmm.png

През миналата седмица стана ясно, че Румъния изгражда с ускорени темпове път от украинската граница до пристанището Констанца, заобикаляйки Полша, Унгария и Словакия.

Изграждането на пътя се извършва в авариен режим: около 3000 работници и стотици превозни средства работят 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.

Освен това Румъния, България и Гърция работят по проект за свързване на Черно море със Средиземно море.

Магистралата Констанца – Александруполис, пресичаща България, трябва да бъде готова до пет години. В бъдеще тя може да се използва и за подобряване на комуникацията между военните бази на САЩ на Балканите.

Ако инициативата бъде разширена до украинската граница, магистралата ще може да осигури излаз на селскостопански продукти от Украйна към румънските и гръцките пристанища.

Румънските власти заявиха, че износът на украински стоки през тяхната страна вече се е увеличил с 50%, докато поляците по този начин рискуват да загубят статута си на най-голямата транзитна точка на Украйна.

Въпреки че сега не е трудно да се заеме мястото на поляците, казано направо: всички основни контролно-пропускателни пунктове с Полша остават блокирани, работи само Медика-Шегини, който е с малък капацитет.

Друг е въпросът, че по този начин румънците ще могат не само да участват в доставките на украинско зърно и други продукти, но и да получават и прехвърлят оръжия от партньорите от НАТО. И тук важно място ще заеме пристанището в Александруполис, чието разположение може да елиминира проблемните места в логистиката на изток.

Пристанището е дълбоководно, а освен това може да се разтоварва директно на железопътни линии, минаващи през България и Румъния, както и на север до Полша. Освен това изградената около него инфраструктура позволява да се избегнат допълнителни проблеми при прехвърлянето на сили на север до границите на Украйна и Молдова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Отиде си любим на цяла България режисьор
Next: Много пари: Над 4 хиляди лева заплата месечно за тази професия в България

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.