Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мая е стюардеса и получи бакшиш, с който може да си купи апартамент
  • Новини

Мая е стюардеса и получи бакшиш, с който може да си купи апартамент

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
sfsffaqweqwewq.png

Мая Бучанин вече е известна в социалните мрежи, защото споделя преживяванията си от луксозния кораб, на който работи като стюардеса.

Тя е „главната стюардеса“ и заедно с останалите стюардеси отговаря за това гостите й да се насладят на „сребърните сервизи“, а в замяна гостите често оставят бакшиш, който се споделя поравно.

Този път обаче един от гостите останал особено доволен от обслужването и оставил бакшиш, който накарал мнозина да не повярват.

На кораба, на който работела Мая, имало 71-годишен гост, заедно със своята половинка, която по нейна оценка била на около 60 години. „Тя беше прекрасна и мила жена и аз наистина исках тя да се чувства страхотно, защото виждах, че това наистина означава много за него. Когато правех нещо за нея, той ми „щракваше“ отстрани „така Мая, това е“, много се зарадва човекът“, започна разказа Мая във видеото си в „Тикток“.

А именно, два дни преди заминаването си, той уреди сметката с капитана и остави на стюардесите невероятен бакшиш – 56 000 евро, което беше много повече от 10%.

„Никой никога не ми е оставял 56 000 евро. Между другото, ние винаги разделяме бакшишите поравно между нас 9, така че всеки получи 6200 евро. Винаги ни оставят, но никога такава сума, най-много да бяха около 4500. Сестра му, помня тогава, ни остави по 200 евро, така че бакшишът беше 6400 за всеки от нас.”

Когато трите се прибирали, те имали възможност да му благодарят. „Човекът беше наистина щастлив. Стюардесите ни казаха толкова прекрасни думи, особено на мен. Остави ми и визитка и каза, че съм умна и проницателна, наистина ме похвали, така че не трябва да се хваля сега със себе си.”

Тя все още пази визитката му и му казала, че ще използва този бакшиш, за да си купи кола – което в крайна сметка направила (въпреки че по-късно тя била открадната).

Винаги ще помня този човек, пожелавам му да живее 100 години”, казва Мая.

Превод: БЛИЦ

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотна вест за България, обяви проф. Георги Рачев, водещият на БТВ не издържа
Next: Разкриха причината за смъртта на Ангел Христов от Братя Галеви

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.