Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВнР с извънредно обръщение към всички българи в Русия: Прибирайте се незабавно!
  • Новини

МВнР с извънредно обръщение към всички българи в Русия: Прибирайте се незабавно!

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
rasurasirqiriqr.jpeg

Външно министерство към българите в Русия: Напуснете страната!

Във връзка с усложняващата се обстановка, Министерството на външните работи на Република България призовава към въздържане от пътуване до Руската федерация и препоръчва на българските граждани в РФ да обмислят възможността в срочен порядък да напуснат страната, като за целта използват налични към момента транспортни средства.

Това става ясно от официално съобщение на Външно министерство, предаде Сега.

Съветваме оставащите на територията на РФ български граждани да проявяват повишена бдителност, да избягват места със струпване на множество хора, като същевременно отчитат обстоятелствата и развитието на ситуацията с цялото необходимо внимание, добавят от МВнР.

Не изпускай тези оферти:

При нужда от съдействие българските граждани могат да се обръщат към посолството на Република България в Москва, Руска Федерация на следния телефонен номер: + 7 495 234 02 26. Сигнали може да се подават и на следния имейл адрес:

[email protected]; и към Генералното консулство на Република България в Санкт Петербург на следните телефонни номера: +7 812 401 01 52 и дежурен телефон в извънработно време: +7-921-633-6116. Сигнали може да се подават и на следния имейл адрес: [email protected]

БЕЗ ИЗХОД

Turkish Airlines отменя всички полети до Минск, Сочи, Ростов и Екатеринбург до 31 декември 2022 г. Така възможностите за влизане и напускане на Русия стават още по-ограничени.

Още политика:

6 партии влизат в следващия парламент, ако изборите бяха днес. Това показват резултатите от проучване на „Маркет линкс“. Проучването е финансирано и реализирано съвместно от бТВ и агенцията.

То е проведено сред 1024 пълнолетни лица в периода 17 – 23 септември по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета, предаде България он ер.

ГЕРБ е първа политически сила с 23,7%, „Продължаваме промяната“ – втори с близо 17%. На третата позиция е ДПС, следвана от БСП, „Възраждане“, и „Демократична България“.

Под 4-процентната бариера остават „Има такъв народ“ на Слави Трифонов , „Български възход“ на Стефан Янев и „Изправи се БГ“ на Мая Манолова.

Сред най-одобряваните фигури са президентът Румен Радев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков.

Още политика:

Лидия Прокопова е сред най-разпознаваемите лица от БСП във Велико Търново. Диалогичен и сериозен човек с богат опит и експертиза в сферата на образованието.

Кандидат за народен представител, но чак на 8-о място в листата на Коалиция „БСП за България“ в старата столица. Пред жителите на село Велчево Лидия Прокопова подкрепи проф. Костадин Ангелов – водача на листата на ГЕРБ-СДС.

„Идвала съм във вашето читалище, когато подът беше черен, когато не беше толкова слънчево и приветливо и когато нямаше такива достолепни гости, бих казала – държавници, които имат мозък в главата, а не само вода. За което приветствам проф. Костадин Ангелов, че днес е тук сред нас.

Дай боже на 2-ри октомври да надделее разумът и мъдростта и да се изберат мъдри държавници, които да кажат стига на дългия преход, продължил 32 години“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бесен скандал на дебата по БТВ! Цънцарова се кара на Кирил Петков
Next: Бомба! Дрогиран роден кандидат-депутат кара кола с чужди номера посред бял ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.