Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен
  • Новини

МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Обрат на 180 градуса относно ареста на бизнесмена на Йордановден

МВР е наказано да заплати 500 лв. разходи по делото

Пълен поврат по случая в съда по отношение на задържането на предприемача за скачането му за кръста в река Дунав. Никола Стоянов е спечелил дело на първа инстанция, в което се открива, че Министерство на вътрешните работи нямат претекстове за задържането му.

Припомняме, че на 6 януари 2022 година предприемачът от Русе беше задържан след скандал на ритуала за Богоявление, тъй като не е бил позволен да скачи в река Дунав.

Пред русенски областен съд се открило, че Министерство на вътрешните работи нямат никакви претекстове за задържането му, открити в заповедта за задържане. Органите на реда твърдeли, че предприемача не бил в лист с утвърдени, само че е скочил в река Дунав. Впоследствие обаче му сформират акт и го задържат за 24 часа по тази причина, че не си бил показал персоналната карта. Съдът не приел тези условия и отменил заповедта, която била нестимулирана и дефинира задържането от Министерство на вътрешните работи като непозволено.

От видеоклиповете се открива по какъв способ предприемачът повтарял единствено едно и също изречение: „Пуснете ме! “

Г-н Стоянов декларира, че не е осъществил никакво нарушаване, което да води до неговото задържане от чиновниците на Министерство на вътрешните работи. Бизнесменът бил изумен и засегнат, че служителите на реда го съборили на земята със мощ и му поставили белезници, тъй като не се е съпротивлявал и нищо не налагало тези дейности.

„Нали искаш персонална карта, по какъв способ да ти я дам като не ми пускаш ръцете? Много си малоумен. „, споделя Стоянов на един от служителите на реда, тъй като към този момент бил с белезници и нямало по какъв способ да покаже документа си за идентичност.

Никола Стоянов установил, че служителят на реда е малоумен и декларирал пред съда, че си стои зад изречените от него думи. Г-н Стоянов добавя още, че не е желал да обиди служителя на реда, а да го квалифицира като подобен.

Бизнесменът се чудил, какви са тия служители на реда, щом са на работа, а не знаят по какъв способ работят законите и наредбите.

Никола Стоянов открива като абсурд системата, че органите на Министерство на вътрешните работи излагат и унижават жителите, единствено тъй като процесуално могат да го вършат, само че след това не носели лична отговорност.

Бизнесменът се надява служителите на реда да бъдат отстранени от Министерство на вътрешните работи и поради това, че бил ритан и удрян от тях.

Министерство на вътрешните работи е наказано в Решение 62/26.01.22г. РРС да заплати 500 лева разходи по делото за първа инстанция. Счита, че няма да бъде обжалвано решението защото са наясно, че заповедта е издадена и е незаконосъобразна и единствено ще имат още разходи.

Continue Reading

Previous: Пиян тираджия блъсна Toyota в Бургас и избяга – КРИМИНАЛНО
Next: Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.