Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР предупреждава: Чуете ли Бай Иван, тръшвайте здраво вратата!
  • Новини

МВР предупреждава: Чуете ли Бай Иван, тръшвайте здраво вратата!

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
bababisibasnbasnb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мними врачки обират хората с парола „Бай Иван“. Причакват обикновено по-възрастни хора пред входовете и се вмъкват вътре, като обясняват, че се качват при мъж с това име.

За новата измамна схема алармираха криминалисти от ГДНП пред „Телеграф“. Много такива случая са регистрирани в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Чирпан, Карлово.

Поводите

„Крадлите ходят по две или три. Въртят се пред големи магазини и си набелязват жертви от излизащите клиенти. Често гледат човека да носи торба и да е по-възрастен. Тръгват след него и го проследяват до входа му“, разказаха ченгета. След това се мушвали във входа и се качвали в асансьора с набелязания за обиране мъж или жена. Завързват разговор от малка дистанция.

Крадлите обясняват, че могат да врачуват и дори започват да чертаят апокалиптични картини. Някои от жертвите дори разказали, че първо им предричали голям шок в живота, след това голяма радост, за да се сближат.

„Като се качат на етажа, си измислят повод, за да влязат в жилището. Искат вода или да ползват уж набързо тоалетна. Докато човек се съблича и си оставя покупките, тършуват и взимат всичко най-ценно“, обясниха разследващи.
Приятели

Във всеки жилищен вход има по един Иван. Именно на това разчитали крадлите. Повечето били от махалите в големите градове. Освен че влизали в къщите на хората, се возели в градския транспорт и правели джебчийски кражби. Повечето са многократно задържани от полицията и давани на съд, но се разминавали или без присъди, или с условни. Практика е извършители на кражби с по-ниска стойност да се разминават с ефективни присъди, смятат юристи.

Най-големите удари на мнимите врачки от месец насам варират между 2000 и 7000 лв., сочат данните на ГДНП. Имало случай на 95-годишна варненка, която се усетила, че става нещо нередно, чак след като пуснала две сестри в дома си да й гледат.

Те я изчакали да отиде до кухнята да им донесе вода, но като се върнала в гостната – ровели по шкафовете. Жената въпреки сериозната си възраст успяла да им се опре и ги изгонила със страшен скандал, разказаха полицаи.

„Взимат абсолютно всичко ценно, което човек може да има в дома си. Разбира се, търсят пари, взимат и портмонетата от чантите на възрастните хора, но гледат и за бижута“, смятат разследващи.

МВР призова хората да не отварят на непознати, особено под предлог чаша вода или ползване на тоалетна или врачуване. „Това са измамнички, които разчитат на наивността на хората. Те не познават и никакъв бай Иван“, категорични са от силовото ведомство.

Оттам допълват, че е задължително при подобни ситуации да се звъни на тел. 112, за да се предотврати кражба или дори по-тежко престъпление. „Преди няколко месеца един дядо се беше сбил с две жени уж врачки от малцинствата. Те му бяха нанесли няколко удара, но, слава Богу, всичко се размина“, допълниха от ГДНП.
Проследяват старци пред пощите

Жени от махалите са се специализирали в обиране на пенсионери в деня, когато взимат парите си от пощата. Има случаи в различни градове, но схемата на действия на крадлите е една и съща. Причакват бабата или дядото да излязат от клона и го питат дали ще им развали 100 лв. Човекът, ако се съгласи, си вади директно цялата пенсия, която доку-що е взел. Този момент използват, дръпват му парите и бягат.

Затова и полицаите съветват възрастните хора да не спират и да не разговарят с непознати, след като са взели пенсии, а при възможност да вземат някой да ги придружи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията тръшна двама, свързани с най-новата телефонна измама. Убеждавали хората да
Next: Нови страшни разкрития от съседи за Румен Полицая, застрелял психолога Нав

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.