Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медицината немее! Монах откри природен лек за всички болести, проверен и научно обоснован
  • Новини

Медицината немее! Монах откри природен лек за всички болести, проверен и научно обоснован

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
medicaiscnascn.jpg

Това, което ще ви впечатли в тази история, е простотата на рецептите, за които твърдят, че лекуват всички заболявания. Няма да имате нужда от хиляди евро или долари, няма да имате нужда от екзотични пътувания или срещи с гурута, нито от прегледи в модерно оборудвани болници.

Източникът, пожелал анонимност, споделя с вас своя опит, до който е стигнал на другия край на планетата.

Става дума за Игор, който е инженер и от 10 години живее и работи в Москва. Руснаците са известни като изключително религиозен православен народ и в Русия има голям брой църкви и манастири.

Докато посещава известния манастир Боровски, Игор се запознава със свещеника, за когото се твърди, че е помогнал на хиляди хора със своите съвети и рецепти.

Не изпускай тези оферти:

На срещата Игор получи практически съвети как да поддържа здравето си в перфектно състояние и няколко рецепти. Но тъй като е човек на науката, веднага се заел да провери научно твърденията на свещеника.

Говорим за няколко храни, които всеки има вкъщи, но не сме наясно колко са лечебни всъщност и как да ги използваме за лечебни цели.

монах в расо

Ето списъка с рецепти:

1. СОДА БИКАРБОНАТ

Една равна чаена лъжичка сода за хляб се разтваря в чаша вода и се пие веднъж на ден. В началото започнете с по-малка доза, с половин чаена лъжичка сода без алуминий. Това се прави най-добре вечер.

2.КИСЛОРОДНА ВОДА 3%

Три до пет капки в чаша вода, най-добре да се пие сутрин.

3.

ЗЕЛЕН ЧАЙ

Всеки ден трябва да се пие по една чаша зелен чай, който е обявен за най-здравословната напитка в света.

4.ЧЕСЪН

Въпреки че мнозина не го харесват и избягват заради силната му миризма, всеизвестно е, че чесънът е естествен антибиотик. Достатъчно е да нарежете една скилидка на ситно и да я оставите да изсъхне малко. Може да се смеси с кисело мляко. Руснаците го пият с вода.

5.ВОДА

За водата не е нужно да се говори много, на всички е ясно колко е здравословна. Тук обаче акцентът е върху стойността на pH. Идеалната стойност на pH трябва да бъде 7,42 до 8.

Игор приема всичко това с известна доза скептицизъм и решава да направи малко научно изследване. И така, докато проучва, той се натъква на известния лекар Иван Павлович Неумивакин, професор и пионер в руската медицина в космическата наука, който основава първата болница на руски космически кораб.

Именно той отговаря за здравето на астронавтите.

Докато Игор проучва работата на д-р Неумивакин, той с изненада установява, че известният лекар говори за същите рецепти като свещеника. И не само говори за тях, но и научно доказва ефективността им.

В множество видеоклипове, които могат да бъдат намерени в YouTube, този лекар анализира подробно ползите от кислородната вода и содата за хляб. Той цитира множество примери и научни изследвания колко чудотворни са тези вещества. Лекарят обяснява подробно химичните характеристики на тези вещества, как действат върху тялото и как лекуват.

Игор и семейството му използват тези рецепти ежедневно в продължение на цяла година. Дъщеря му казва, че имунитетът на всички се е подобрил драстично.

„Всички сме здрави, имунитетът ни е отличен. Например миналата зима имаше много вируси, декември, януари… Цяла седмица бях заобиколена от хора, които бяха много болни и си помислих, че и с мен е свършено! Нямаше начин вирусът да не ме зарази и мен…обаче нищо! – разказва тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пламъци край Варна! Предаваме от горещата точка между Бенковски и Здравец, няма гасене
Next: Всеки път го правя като ми идват гости и всеки път събирам всички овации и възхищения на масата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.