Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медицинска сестра: Бог е искал да спася живота на изхвърленото бебе, затова ме изпрати в точното време, на точното място
  • Новини

Медицинска сестра: Бог е искал да спася живота на изхвърленото бебе, затова ме изпрати в точното време, на точното място

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
medmedmediasidasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Казвам се Надежда и повече от 30 години работя като медицинска сестра. Много обичам професията си и винаги съм работила с желание и загриженост към моите пациенти. Също така, майка съм и на трима сина и баба на две внучета.

Историята, която искам да разкажа вероятно ще се стори невероятна на мнозина.

И така, ето какво се случи – преди няколко години съдбата ми изпрати малка дъщеря. Всичко започна с това, че една вечер съпругът ми се почувства зле и вдигна силна температура.

Аз, разбира се, се притесних. Още повече, че по някаква случайност вкъщи нямаше никакви лекарства, затова се наложи да изляза от дома, за да потърся отворена аптека.

По принцип съм свикнала винаги да купувам от едно и също място, но понеже вече беше станало много късно, набързо се запътих към най-близката до нас денонощната аптека. През деня беше навалял сняг и вечерта се оказа доста мразовита.

За да стигна по-бързо, аз се сетих да съкратя пътя си и затова набързо минах през някакъв разграден двор, който по-скоро приличаше на бунище.

На това зловещо място имаше разхвърляни някакви варели. Изведнъж чух детски плач. Огледах се, но наоколо нямаше жива душа. Плачът продължаваше и внезапно осъзнах, че идва от някой варел.

Започнах да ровя в сметището като луда и в един казан, най-отгоре, върху самия боклук, открих малко вързопче.

Внимателно го развих и видях, че е новородено.

Ръчичките на бебето бяха посинели от студа. Увих го в собственото си яке и хукнах към близката болница. В спешното лекарите му оказаха първа помощ и успяха да спасят живота на момиченцето. Горкото дете е стояло близо половин час на студа, във варела и беше получило хипотермия.

Дълго време полицията разследва случая, но не успяха да открият биологичните родители на момиченцето.

За мен тези хора са убийци! На коя майка й даде сърцето да си изхвърли детето в боклука? Няколко месеца по-късно успях да осиновя момиченцето. Дълбоко вярвам, че ангел – пазител ме изпрати онази нощ на бунището. Бог е искал да спася живота й, затова ме изпрати в точното време, на точното място.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятен разказ: Човекът, който попадна в 2749 г. и се върна да разкаже
Next: Природен лек, 100 пъти по-мощен от чесъна: Сваля кръвната захар, лекува язва и редуцира теглото

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.