Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медиците с последно предупреждение към Киро: Или спешни мерки, или затворете вратата отвън
  • Новини

Медиците с последно предупреждение към Киро: Или спешни мерки, или затворете вратата отвън

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
madmeidieda.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Протестите в Триъгълника на властта срещу некадърното управление на кабинета на Кирил Петков и Асен Василев продължават и днес с автошествие, организирано от Национален синдикат „Защита““.

Недоволството на здравните работници е заради неизпълненото обещание за повишаване на заплатите в сектора, дадено от премиера по време на среща в началото на април, и забавянето на COVID-добавката за лекарите на първа линия.

На 10 май синдикалистите са входирали писмо в съответните институции писмо, адресирано до вицепремиера Асен Василев, вицепремиера Корнелия Нинова, министъра на здравеопазването Асена Сербезова и министъра на земеделието Иван Иванов.

„Вече пет месец от управлението на настоящото българско правителство сигнализирахме и настоявахме за спешни държавнически решения за оцеляването на българските граждани – за спиране на вихрещата се спекула, драстичното увеличаване на горива, ток, стоки и услуги от първа необходимост, безконтролно летящата инфлация.

Единственото, което видяхме е безкрайните немощни оправдания, лъжи и невъзможност за настоящото правителство да се справи със сегашната драматична ситуация в страната заради икономическата и социалната криза, които самите те създадоха.

Заради което наблюдаваме и безпрецедентно, от десетилетия наред, обедняване на българския народ. Конструктивният и ефективен социален диалог липсва. Социалният диалог продължава да е „седянка“, на която политици щедро сипят обещания и лъжи“, пишат в писмото си синдикалистите.

Те настояват и очакват от управляващите незабавни и адекватни държавнически решения за преодоляване на безконтролното спекулативно повишаване на цените не енергията, стоките от първа необходимост, драстичното понижаване на жизненото равнище на населението и зловещото обедняване на българския народ.

Също така настояват за мерки срещу унизително ниските и несправедливи възнаграждения на работещите в здравеопазването, драстичноТО намаляване на доходите им след спирането на изплащането на допълнителните възнаграждения за COVID-19, „гнусното неизпълнение на даденото от самия Министър-председател обещание за увеличаване на възнагражденията им“, сериозните проблеми в сектор „Земеделие“, които заради скочилите цени на ток, гopивa, TopoBе, препарати и семена изправя хиляди земеделски прoи3BOДИTEЛ пред фалит и обричат българското население на невероятни високи цени на хранителните продукти и глад през есента.

„Поради отказа на отговорните властимащи да водят социален диалог, да търсят и прилагат адекватни решения за преодоляване на проблемите, против реалния им отказ да работят в интерес на българските граждани, на 12 май излизаме на протестно автошествие в центъра на столицата против вихрещата се спекула, високите цени, неизпълнените обещания за увеличение на основните заплати на работещите в „Здравеопазването“, против нежеланието на държавата да приложи адекватни управленски решения за съхранение на младите български земеделски производители (животновъди и растениевъди).

За последно апелираме за диалог, след което не ни остава нищо друго освен да настояваме за Оставка, за нови и избори и настоящите управляващи да „Затворят вратата отвън“, завършват от здравния синдикат.

Автошествието днес ще започне в 13.30 ч. от паркинга на БНБ и ще продължи към Министерския съвет. На протеста освен медици ще се включат и представители на всички браншове.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Командирът на бойците от Азовстал разтърси света с апел
Next: Тези природни рецепти на проф. Мермерски ще ви отърват завинаги от дископатията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.