Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Международната мафия сковава България: Брутален обир на Украинци на Св. Влас, задигнаха 200 бона!
  • Новини

Международната мафия сковава България: Брутален обир на Украинци на Св. Влас, задигнаха 200 бона!

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
sirenrnernana.jpg

Двамата извършители на грабежа са задържани.

Двама молдовски граждани са задържани за въоръжен грабеж на украински бежанци, съобщават от Апелативната прокуратура в Бургас. Извършителите са отнели пари и скъпоценности на обща стойност около 197 000 лв.

Предмет на престъплението е парична сума от 65 000 евро, 10 000 лева, бижута от благороден метал със скъпоценни камъни на стойност 30 000 щатски долара и мобилен телефон за 1 800 долара, каза прокурор Георги Чинев по време на брифинг на обвинението в Бургас.

Престъплението е извършено на 27 април около 11 ч. Семейството украинци – мъж на 48г. и жена на 32г., са били нападнати в апартамент в затворен комплекс в Свети Влас, където са били настанени, заедно с 8-месечното им бебе и възрастна жена. Бебето и бабата обаче не са били в апартамента по време на нападението.

Пострадалото семейство не е пожелало статут на временна закрила у нас.

„След почукване по врата на руски език се съобщава, че от поддръжката на хотела искат да влязат в стаята. Две лица, едното с медицинска маска, нахлуват в стаята и завързат ръцете на мъжа, като настояват да им се предадат парите и ценностите, които се намират в жилището“, каза старши комисар Калоян Калоянов.

След като всичко им е предадено, те се оттеглят. По-късно двамата извършители – молдовски граждани на 52г. и на 43г. са задържани. Единият от тях е задържан във Велико Търново, а другият – в хотел в черноморския курорт Свети Влас.

Двамата молдовци са влезли в България на 2-ри април т.г, уточняват от полицията.

Предстои гледане на мярка за неотклонение. На лицата са повдигнати и предявени обвинения за извършен в съучастие въоръжен грабеж.

Наказанието за подобно престъпление е лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Очакват се данни за съдимоста на извършителите преди да се даде окончателна присъда, обясниха от Прокуратурата.

Към момента двамата молдовци са задържани за 72 часа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Украйна ще нанесе голям удар на Русия: Ясновидка разказа как ще свърши войната и какво ще стане с Крим
Next: Пряко предаване, хотелски комплекс е в пламъци! Ето каква е ситуацията в момента

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.