Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Международната мафия сковава България: Брутален обир на Украинци на Св. Влас, задигнаха 200 бона!
  • Новини

Международната мафия сковава България: Брутален обир на Украинци на Св. Влас, задигнаха 200 бона!

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
sirenrnernana.jpg

Двамата извършители на грабежа са задържани.

Двама молдовски граждани са задържани за въоръжен грабеж на украински бежанци, съобщават от Апелативната прокуратура в Бургас. Извършителите са отнели пари и скъпоценности на обща стойност около 197 000 лв.

Предмет на престъплението е парична сума от 65 000 евро, 10 000 лева, бижута от благороден метал със скъпоценни камъни на стойност 30 000 щатски долара и мобилен телефон за 1 800 долара, каза прокурор Георги Чинев по време на брифинг на обвинението в Бургас.

Престъплението е извършено на 27 април около 11 ч. Семейството украинци – мъж на 48г. и жена на 32г., са били нападнати в апартамент в затворен комплекс в Свети Влас, където са били настанени, заедно с 8-месечното им бебе и възрастна жена. Бебето и бабата обаче не са били в апартамента по време на нападението.

Пострадалото семейство не е пожелало статут на временна закрила у нас.

„След почукване по врата на руски език се съобщава, че от поддръжката на хотела искат да влязат в стаята. Две лица, едното с медицинска маска, нахлуват в стаята и завързат ръцете на мъжа, като настояват да им се предадат парите и ценностите, които се намират в жилището“, каза старши комисар Калоян Калоянов.

След като всичко им е предадено, те се оттеглят. По-късно двамата извършители – молдовски граждани на 52г. и на 43г. са задържани. Единият от тях е задържан във Велико Търново, а другият – в хотел в черноморския курорт Свети Влас.

Двамата молдовци са влезли в България на 2-ри април т.г, уточняват от полицията.

Предстои гледане на мярка за неотклонение. На лицата са повдигнати и предявени обвинения за извършен в съучастие въоръжен грабеж.

Наказанието за подобно престъпление е лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Очакват се данни за съдимоста на извършителите преди да се даде окончателна присъда, обясниха от Прокуратурата.

Към момента двамата молдовци са задържани за 72 часа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Украйна ще нанесе голям удар на Русия: Ясновидка разказа как ще свърши войната и какво ще стане с Крим
Next: Пряко предаване, хотелски комплекс е в пламъци! Ето каква е ситуацията в момента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.