Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Месец май идва, пълен с почивни дни, работещите ликуват
  • Новини

Месец май идва, пълен с почивни дни, работещите ликуват

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
fasfasdasdasd.jpeg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В края на април, мнозина планират отпуски за пълния с почивни дни месец май.

 

През този пролетен месец има три официални празника.

 

На 1 май е Денят на труда и международната работническа солидарност.

 

Той се пада понеделник, така че с изминалите събота и неделя ще се съберат три почивни дни.

На 6 май е Гергьовден и Ден на храбростта и Българската армия.

 

Около този празник ще се почива 6, 7 и 8 май (събота, неделя и понеделник).

 

Немалко работещи взимат отпуск от 1 до 8 май включително, като по този начин си осигуряват два уикенда и седмицата между тях.

Почивен ще бъде и 24 май (сряда), когато честваме Деня на Кирил и Методий, българската просвета и култура.

 

Всички обичаме май. Пролет, свежо, зелено, тук-там слънце през облаците и дъжда и най-вече месец на празници и повече почивни дни. През май има цели три официални празника – Денят на труда, Гергьовден и Денят на българската просвета и култура.

Защо тези дати са официални празници, в кои дни се падат те през 2023 г. и как можем да ги комбинираме за една по-дълга почивка? На тези въпроси даваме отговори тук.

На първо време – кога почиваме през май 2023-та? У нас тази година почивни са 1 май (понеделник), 8 май (понеделник) и 24 май (сряда).

Празник: Почивни дни:
Ден на труда, 1 май 29 април (събота) до 1 май (понеделник) включително
Гергьовден, 6 май 6 май (събота) до 8 май (понеделник) включително
Ден на българската просвета и култура 24 май (сряда)

1 май официално се нарича Ден на труда и международната работническа солидарност и е свързан с работническите движения през XIX век, възникнали като опит за натиск от страна на наетите за повече социални права. Работническото движение се чества именно на 1 май, защото на тази дата през 1886 г. се провежда голяма стачка в САЩ с искане за въвеждане на 8-часов работен ден.

Освен у нас, 1 май е официален празник и в доста други страни – Германия, Австрия, Сърбия, Турция, Русия. В самите САЩ обаче Денят на труда е през септември.

В България празникът се чества официално от 1945 г., а след промените през 1989 г. е запазен като празник и неработен ден.

Тази година 1 май е понеделник и най-малкото дава възможност за приятен, дълъг тридневен уикенд.

Хората с повече планове – например за разходка до Гърция или екскурзия до по-далеч, могат да си пуснат отпуск в седмицата след това и да комбинират 1 май със следващия празник – Гергьовден.

Свети Георги Победоносец се свързва с добродетели като храброст и смелост, а и самият той е бил войник в Римската империя. Затова и 6 май – когато Българската православна църква чества светеца, е обявен и за Ден на храбростта и на Българската армия още през 1880 г. По времето на социализма за празник на армията е първо 9 септември, а след това – 23 септември.

6 май е възстановен като Ден на храбростта и празник на армията през 1993 г.

През 2023 г. 6 май е в неработен ден – събота, което значи, че празникът ще бъде компенсиран с друг неработен ден – понеделник, 8 май.

Така или можем да се радваме на два дълги уикенда един след друг, или да си пуснем 4 дни отпуск – от вторник, 2 май, до петък, 5 май, включително, и така да се насладим на цели 10 почивни дни.

Както обикновено по това време на годината е най-добре да не правите опити да съобразите почивката с прогнозата за времето, ако планирате да попътувате из България. Дългосрочната прогноза винаги е обезкуражаваща – понастоящем например е за дъжд до 5 май, но всички знаем, че през този месец това може да се промени във всеки един момент.

Следващата порция почивни дни е около 24 май.

Денят на светите братя Кирил и Методий се чества у нас под някаква форма още от Възраждането, а след доста исторически и идеологически обрати и спорове в момента официалното му название е Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

24 май през 2023 г. се пада в сряда и е почивен. Преди обаче да решите да го обедините с останалите дни от тази седмица – например от сряда, 24 май, до неделя, 28 май, имайте предвид, че последният ден от предходната седмица – 19 май, както и 23 и 25 май са неучебни, но не и почивни за работещите.

Или с други думи, това е времето, което семействата с деца могат да изберат за няколкодневна ваканция, а не винаги е приятно да си на почивка в подобна компания.

Във всички случаи месец май дава множество възможности за почивка – била тя за пътуване, или за откъсване от работа и обръщане внимание на близките и самите себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за живущите в блокове с асансьори: Пригответе си 500 лева
Next: Разкриха тайната рецепта на Нешка Робева за здраве, енергия и добро настроение, уникална е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.