Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Меси разтърси целия свят с изповедта си, просълзи феновете след като вдигна купата
  • Новини

Меси разтърси целия свят с изповедта си, просълзи феновете след като вдигна купата

Иван Димитров Пешев декември 21, 2022
meiasdkasdoas.png

Meгазвездата на Аржентина Лионел Меси публикува в профила си в „Инстаграм“ покъртителна изповед. Във видеото с подбрани моменти от славната му кариера той обяснява как сбъдва голямата си мечта – да стане световен шампион.

В неделя на финала на Мондиала в Катар „гаучосите“ триумфираха над Франция след дузпи и вдигнаха жадувания трофей, който чакаха цели 36 години.

Меси подчерта, че никога не се е отказал да преследва мечтата си, че е трябвало да триумфира със световната титла през 2014 г., и че я посвещава на бившите си съотборници, Диего Марадона, целия тим, треньорски щаб и персонал, както и на верните фенове.

„От Грандоли (б.р. – първият му клуб) до Мондиала минаха почти 30 години. Бяха почти 30 години, в които топката ми даде много радостни и също така някои тъжни моменти.

Не изпускай тези оферти:

Винаги съм имал мечтата да бъда световен шампион и не исках да престана да се опитвам, въпреки че знаех, че може би никога няма да се случи. Тази купа, която спечелихме, също така е на всички, които не успяха да я донесат в предишните Мондали, в които играхме.

Например през 2014-та в Бразилия, където я заслужаваха всички заради начина, по който се бореха до самия край. Те работеха усърдно и я желаеха толкова, колкото и аз… И я заслужавахме също така в този проклет финал.

Освен това тя е и на Диего, който ни даваше сили от небето. Както и на всички, които винаги подкрепяха националния отбор, без да гледат резултатите, а само желанието, което винаги показвахме дори когато нещата не се получаваха така както искахме.

И, разбира се, тя е на целия този прекрасен колектив, който се сформира, на треньорския щаб и на всички хора от тима, които анонимно работят ден и нощ, за да ни е по-лесно.

Много пъти провалът е част от пътя и ученето, така че без разочарования е невъзможно да дойдат успехите. Много сърдечни благодарности! Хайде, Аржентина!!!”, написа Лео Меси, а емоционалните му думи с кадри, включително от детството му, със сигурност разплакват феновете му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестуваха зрелищно в тунела на АМ Хемус много опасни родни бандити
Next: Размениха бебетата на две жени в столична болница – жена отказва да върне новороденото на майка му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.