Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мехлем, който лекува хемороиди: Монашеска рецепта, предавана от поколение на поколение
  • Новини

Мехлем, който лекува хемороиди: Монашеска рецепта, предавана от поколение на поколение

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
tttiasitasktoastk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мехлем при хемороиди си направете по тази монашеска рецепта. Наистина е ефективен.

Хората, живеещи в манастирите, ни вдъхновяват със своя опростен, естествен и чист начин на живот.

Монасите и монахините използват главно естествени рецепти за лечение, когато се разболеят.

Те се обръщат към растенията не само когато са болни, но и като профилактично средство за укрепване на здравето.

В следващите редове ви представяме натурален мехлем за хемороиди.

Благодарение на този мехлем са се излекували много хора, които са се сблъскали с хемороидите.

Рецептата е много проста. Съставките са 100% натурални и не могат да ви навредят. Можете да го опитате сами, с пълна увереност.

Необходими продукти:

1 лист от алое вера (2 см.)

1 с. л. зехтин

1 с. л. натурален мед

1 парче пчелен восък (колкото лешник)

Начин на приготвяне:

Листото от алое вера се бере от зряло растение (което е най-малко на 3 години). Намачкайте го и го сложете в тенджера.

Добавете зехтина, меда и восъка.

Поставете съда на котлона на слаб огън и изчакайте восъкът да се разтопи.

 

Когато съставът се хомогенизира, изключете котлона.

Изсипете в стъклен буркан и изчакайте да изстине, за да стегне.

Измийте добре аналната област и подсушете. Нанесете един слой мехлем и оставете да действа през нощта.

Процедурата се повтаря ежедневно, до излекуване на хемороидите.

Хората, които са изложени на риск от операция, могат да бъдат излекувани с този мехлем.

Рецептата наподобява смес, използвана от учени в изследване, публикувано в “Scientific World Journal” през 2006 г.

Те открили, че крем, направен от равни количества мед, зехтин и пчелен восък, значително подобрява състоянието при хемороиди и анални фисури.

Експериментът е проведен върху 15 пациенти с хемороиди трета степен и анални фисури. Лечението се състояло в нанасяне на крема върху аналната област всеки ден в продължение на 1 месец.

Резултатите били много добри. Кървенето, сърбежът, възпалението и болката се подобрили. Не са докладвани странични ефекти.

Така че, ако нямате алое вера, можете да направите мехлема само от мед, зехтин и восък.

Получената смес има омекотяващо и антибактериално действие.

Този мехлем при хемороиди може да бъде полезен и при други кожни заболявания – кожни раздразнения, екзема, псориазис, гъбични инфекции, язви, изгаряния.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден: Баба поискала услуга от лекар, от която го побили тръпки
Next: Любимецът на Вселената, който ще изгради основата на охолен живот чак до 2030 г. – късмет за 7 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.