Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мечка дебне край село Мечковица, срещна човек и стана нещо неочаквано
  • Новини

Мечка дебне край село Мечковица, срещна човек и стана нещо неочаквано

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
emdamsdkasdasodasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След зимния сън търси храна 

Хищникът влиза в Габрово, хората не я плашат 

 

Млада мечка обикаля и дебне за храна край габровското село Мечковица.

Това разказаха пред „България Днес“ местните жители, които признаха, че са свикнали с присъствието на хищника и близостта им с него не им прави особено впечатление.

Преди дни мечката се появява необезпокоявано и се разхожда в покрайнините на Габрово, а впоследствие дори прави близка среща само на няколко метра с 33-годишния местен жител Кольо Пеев. Младият мъж успява да заснеме животното, което не проявило никаква агресия, а насочило цялото си внимание към това да напълни стомаха си с нещо вкусно.

 

„Знаем за тази мечка, но засега не ни създава проблеми. Миналата година беше различно – разбута кошерите, тъй като си търсеше храна. Вероятно отново е приключила със зимния си сън и търси какво да похапне.

До този момент не съм получила сигнали да е влизала в дворове и къщи и се надяваме да няма такива инциденти. Хората са спокойни и няма страх“, коментира пред „България Днес“ Теодора Мянкова, кметица на емблематичното село Мечковица. Името на населеното място не е случайно, тъй като от десетилетия в района се разхождат космати хищници на четири крака

 

Пеев, който снима животното, разказва пред местната медия „Габрово нюз“, че първоначално решил, че се е натъкнал на огромно куче, но при по-внимателно заглеждане установява, че стана въпрос за истинска мечка. Младият мъж не само че не се плаши от срещата, но и проявява любопитство, като се доближава до животното на само три метра разстояние. Мечката не се стреснала от вниманието, а продължила да търси храна и да похапва корени. Срещата продължила около 10 минути и след това всеки продължил по пътя си.

Появата на мечки в населени места по това време на годината не е нещо необичайно, тъй като след периода на хибернация хищниците се опитват да си набавят хранителни запаси и да си възстановят теглото отпреди зимния сън.

 

Източник на новината: България Днес(bgdnes.bg), gabrovonews.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Индийски астролог потвърди предсказание на Ванга: Жена лидер ще изведе България напред
Next: Напрежението в Ергенът ескалира, Евгени с кардинални решения

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.