Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!
  • Новини

Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
mikakakziakoovaova.jpg

„Ядосана съм, но не заради вас, а за това, което правителството реши. Отказват се от договора с руснаците. Е, като се отказват, имат ли други договори, защото 3 милиарда ползваме, като 2/3 са от тях, Второ имаме ли път, по който да го докараме“. Така започна Мика Зайкова анализа си пред БНТ.

„Държавата трябва да обяви дефол. Ние сме най-бедната държава. Вижте, че германците не казват „не“. Все още не са казали „не“. Трябва да се мисли, преди да се говори. Мълчанието е злато, каза още Зайкова.

Тя припомни, че 2/3 от газта е руска, 43% от петрола е руски.

Според Зайкова тя не е против това да се каже от премиера, а кога ще се каже.

„Важното е кога ще го кажеш. Ако предварително си си осигурил газ, никой не ги е бил през устата през март, при положение, че договорът е до края на годината. Ние имаме ресурси, но трябва да имаме пари и време“, каза още тя.

Тя припомни, че 92% от фирмите в България са малки и средни.

„Да не мислите, че азерите ще ни дадат газта. Украйна разорена ли е – разорена е. Ще имаме ли редки метали? Като почнат тия малки фирми да фалират, няма да има доходи. Откъде пенсии?“, изброи финансистката.

Тя предложи, че премиерът Кирил Петков е трябвало първо да договори ресурси от друго място.

„Седни и се разбери с азерите, с Дубай, разбери се с турците. Можем ли през Турски поток да прекарваме такива количества газ. Много искам да повярвам на г-н Петков, но на гърците не вярвам.

Не е важно да го кажеш, а кога. По-добре е, както казва народът, мълчанието е злато. Защо се правим на по-католици от папата? Не искам да плаша хората, но това, което те направиха, че има още 9 месеца от тоя договор и ние да кажем, че няма да преговаряме“, каза още Зайкова.

„Пречат ни тъпоумните ни управляващи. Не може да оставиш България в такова положение. Малки и средни фирми, които нямат никакви финансови резерви.

Планът за възстановяване – ако бяхме сложили повече проекти. Не искам да бъда лош пророк, но инфлацията ще бъде нагоре. Не санкциите и не войната ни е виновна, виновно ни е това, което се случи преди войната“, коментира тя.

„Казват, че инфлацията била привнесена, не е привнесена, тя е родена от тъпоумие. Енергийните ресурси ще вървят нагоре, но ние не сме ги решили, ако се бяхме договорили с азерите. Трябва да знаеш времето и мястото когато да правиш едно действие“, каза още Зайкова.

По думите ѝ трябва да има корекция на отношенията ни с Русия.

„Дълбока корекция, защото ресурсите са там, само че войната е тук и това е противоречие, което България сама не може да го реши. Трябва да го решат европейците“, смята тя.

Зайкова каза още, че не е виждала Плана за възстановяване. Тя посочи, че никой в парламента от колегите ѝ, които е питала, също не го е виждал.

Тя разкритикува и плановете на Томислав Дончев и на Атанас Пеканов.

„Инфлация по-малка от 25-30% не трябва да чакаме. И ако някой си мисли, че през юли месец тя ще започне да спада, греши. Няма никакви предпоставки, че цените на продуктовите стоки ще спадат. Ако ние не успеем овреме да договорим тези продукти, които взимахме от Русия, да ги взимаме от друго място на разумни цени, ще има фалити, ще има понижаване на доходите“, прогнозира Зайкова.

Тя коментира и Европейския съюз (ЕС).

„За състоянието на ЕС в икономическата част виновна е ЕК и ЕЦБ. Те нищо не предприеха. Ние сме във валутен борд, но съотношението евро-лев зависи от тях. Те просто стоят и чакат. Фед вече взе мерки. Поне да гледат какво правят американците“, заяви тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световната общност се чуди какво става: Зеленски направи рязък обрат спрямо Путин
Next: Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.