Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Вървим с бързи стъпки към нещо, което е по-страшно от рецесия
  • Новини

Мика Зайкова: Вървим с бързи стъпки към нещо, което е по-страшно от рецесия

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
zasdaskdasodk.png

„Икономиката на страната към края на 2022 г. не изглежда зле – повишава се износът, повишава се вносът, в рамките сме на 3% дефицит и това на пръв поглед изглежда добре. Днес излязоха данните от НСИ, че инфлацията е 16,9%. Обаче тези на пръв поглед добри цифри не бива да ни радват, защото това, което ще ни се случи през 2023 г., е диаметрално противоположно.“

Това заяви пред БГНЕС икономистът Мика Зайкова.

По думите ѝ първо такъв износ за България повече няма да ни се случи, защото ние главно изнасяме горива, масла и други подобни атрибути от минерален характер, но нашата единствена рафинерия “Лукойл” работи с руски петрол на дерогация.

“Имаме възможност да ползваме руски петрол още две години, но имаме забрана да изнасяме този петрол, да изнасяме неговите продукти в ЕС, в Г7 и САЩ. Това означава, че износът рязко ще падне”, обясни тя.

Не изпускай тези оферти:

„Това, което успявахме да внасяме, за да произвеждаме продукти, които могат да бъдат продадени навън, например това, което нашите военни заводи произвеждат, вече ще ни бъде трудно да го произведем, по простата причина, че то се базира на суровини от внос – желязо, литий и други редки метали, които трудно ще получаваме, защото нашият търговски партньор за тези суровини е Русия, а с Русия вече имаме отрицателен търговски баланс“, допълва тя.

Зайкова посочи, че ако в България не ни чака рецесия, то ни чака застой.

„При всички случаи вървим с бързи стъпки към рецесия и към нещо, което е по-страшно от рецесия, защото от страните в Еврозоната, които имат двойно по-ниска инфлация, ние имаме висока инфлация. Тя няма да намалее, може да забави своя темп, но ще продължава да расте, защото ние сме страна с отворена икономика и страдаме от внос на суровини и от износ на продукти с висока добавена стойност, защото имаме много скромни или никакви капиталови разходи за развитието на техниката и технологията на фирмите, която би могла да произведе продукти или услуги от нов тип – с висока добавена стойност“, подчерта тя.

По думите ѝ ако не успеем да запазим нашата енергетика – „не поправим ПВУ и станем от страна износител на енергия в страна вносител на енергия, тогава нещата съвсем ще се усложнят“, категорична е тя.

„Ако 2022г. е особена година, 2023 г. ще бъде изключително трудна. Инфлацията се качва и цените се качват, защото не става въпрос за влияние върху чисто икономически процеси – това, което се опитват да правят Централните банки, а в България става въпрос за спекула. Ако не беше тази спекула нашите цени щяха да бъдат по-ниски от тези в Румъния, Италия, Испания и Гърция на най-потребяваните стоки“, категорична е Зайкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за Михаил Билалов – многоликият, актьорът който цяла България търси
Next: Голяма изненада! Пенсиите по-високи от заплатите!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.