Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Няма да мълча повече, това е цялата истина за Рачков
  • Новини

Мика Зайкова: Няма да мълча повече, това е цялата истина за Рачков

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
mdasmdkasdiaskasyoasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Драмата покрай Мика Зайкова и Димитър Рачков се заплита все повече, а в интернет се появи и скандален чат, който уличава икономистката в лъжа.

БЛИЦ припомня, че преди дни бял свят видя историята за Мика Зайкова и комика. Стана ясна и постъпката на бившата депутатка от ИТН и председателстваща Народното събрание, в ролята си на най-възрастният народен представител.

Драмата бе огласена от Георги Стоичковски, който надълго и на широко изчерпателно изясни какво точно се е случило на 16 май 2021 година.

Въпреки всичко, Зайкова реши да отрече казаното от него, а това пък накара журналистът Антон Стефанов, който се е почувствал пряко засегнат и отговорен в ситуацията, да изкара наяве чат с Мика Зайкова и драмата с Рачков.

Стефанов дава и повече яснота за всичко в профила си в социалната мрежа:

„КАКВА Е ИСТИНАТА ЗА МИКА ЗАЙКОВА И „ЗАБРАНЕНОТО ШОУ НА РАЧКОВ“

В последните два дни в различни сайтове чета за това как Мика Зайкова не дойде в „Забраненото шоу на Рачков“. Не знам защо сега излезе тази толкова стара история, но очевидно е интересна за колегите, които я тиражират.

Днес в един вестник много уважаваната от мен Мика Зайкова казва, че не си спомня да е канена в шоуто. Тъй като в първия сезон отговарях за гостите съм длъжен да кажа истината. Димитър Рачков официално в личен разговор по телефона покани Мика Зайкова.

След това аз лично й писах във вайбър, за да се уточним за нейното участие на 16 май 2021 година. Тя обаче не отговори. За да излезем от ситуацията, тъй като вече бяхме обявили гостуването й, Рафи се справи блестящо като я имитира в студиото.

Това е всичко. Всякакви други интерпретации са измислица. И пак казвам – безкрайно уважавам Мика Зайкова и нищо драматично не се е случило! Ето и какво съм написал на Мика Зайкова на вайбър.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази бележка, оставена на коша за боклук, трогна всички
Next: Защо не бива да разказвате на никого за проблемите си: древна арабска притча

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.