Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова отиде да купи банани за внуците и побесня заради цената им
  • Новини

Мика Зайкова отиде да купи банани за внуците и побесня заради цената им

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
agsagaoskdkasd.jpg

„Според мен хората ще дадат повече пари за храна, защото цените на продуктите продължават да вървят нагоре.

Колкото и да се дават едни осреднени цифри за инфлацията, моите наблюдения са, че при храните те вървят нагоре. Но сумата за подаръци ме изненадва, освен ако хората не пазаруват от някакви по-евтини магазини. Според мен те гълтат сериозен процент от бюджета на всяко семейство“. Това коментира икономистът Мика Зайкова в ефира на bTV.

Дори подаръци за внуците не можеш да си купиш. Една кукла „Барби“ струва 60-70 лева“, не скри възмущението си Зайкова пред БТВ.

По думите ѝ постната храна за Бъдни вечер също няма да излезе евтина, акцентирайки върху високите цени на ориза и пшеницата.

Не изпускай тези оферти:

Според нея голяма част от българите не е изключено да теглят заеми, за да имат пълна трапеза за празниците, но прогнозира, че след Нова година ще стягаме колана.

По отношение на заплащането в България Мика Зайкова коментира, че всички около минималната заплата на практика са работещи бедни.

„Разбирам, че темата е особено чувствителна, но хората трябва да знаят каква е истината. При положение, че всички суровини, които участват в себестойността на млечните продукти – като енергоносителите, суровото мляко и опаковките, как очаквате, че крайната себестойност няма да се повиши. При увеличение на суровините с между 60% и 89%, цената на крайните продуктите е скочила с едва 30-40%, т.е. все още не с калкулирани всички разходи“, обясни Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите.

Той даде пример, че преди две години само изхранването на една крава е излизало по 4000 лв., а сега то достига 8000 лв. Държавата е подпомагала животновъдите с 800 лв., сега им дава 600 лв.

„Кой ще дофинансира тази процес? Това питаме ние. Предишният финансов министър Асен Василев каза, че трябва да калкулираме всичко това в цените, защото държавата няма как да дотира този процес. Но в същото време при закупуване от държавата на млечни продукти за училищата например, ни се казва, че можем да увеличим цените само с процента на официалната инфлация, т.е. с 16%. Тогава Асен Василев каза, че това вече е проблем“, обясни още Зоров.

Той посочи още, че в момента себестойността на един килограм сирене с ДДС и нула процента печалба е 16 лв. Става дума за сирене, което е произведено от седем литра мляко с 54% сухо вещество, както и за цена на едро. Според Димитър Зоров държавата не бива да бъде лицемерна и да си влезе в ролята на балансьор.

„Аз не съм типичния потребител, защото не пазарувам в масовите супермаркети. Но тук трябва да отбележим, че когато се свържеш с директния производител, тогава си спестяваш една сума в порядъка на 40%. Иначе, аз не ям сирене и не мога да кажа каква точно му е цената в магазините“, обясни Мария Жекова.

Тя коментира и данните от системата Hollеr live, според които малко над 40% от хората заявяват, че ще харчат разумно. „Ако ситуацията в момента ни е провокирала да бъдем разумни, това е добре.

Смятам, че трябва да започнем, да консумираме храната разумно, тъй като купуваме повече, отколкото ни трябва. Данните показват, че в Българи се изхвърлят около 600-700 тона хранителни продукти се изхвърлят годишно. Крупният бизнес – супермаркетите и ресторантите, са тези, които изхвърлят храна, докато един човек изхвърля средно около 26 кг на година“, каза още тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Костите се страхуват от тази храна: Ако я ядете – болката се засилва, артритът прогресира, ставите се износват
Next: Новите условия за пенсиониране от следващата година-Таблици

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.