Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова отсече: С това си решение обричат България на смърт! Направи депутатите на 2 стотинки
  • Новини

Мика Зайкова отсече: С това си решение обричат България на смърт! Направи депутатите на 2 стотинки

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
mizkaskdiasd.jpg

Мика Зайкова проведе разговор с „Фокус“, на който обяви, че „това е смърт за България“. С решенията си според нея поставяме нашите контрагенти, които купуват ток от България, под въпрос. И то в кризисна ситуация.

„82%, близо 83%, от енергията в света се добива от изкопаемите горива. Това не е нещо, което може да се реши от днес за утре – нито в рамките на една, нито в рамките на 2-3 години.“

Тя посочва, че делът на зелените енергиим, идващи от слънце и от вятър е само 1.75% от цялата енергия. Ще трябват нови и нови инсталации, навсякъде, тъй като вятърът и слънцето са временни енергии.

На един бизнес и на един дом му трябва надеждна енергия, всеки ден, във всяка част от денонощието ѝ. За да проработи зелената енергия, трябва да се събира, така наречената акумулация, в специални съоръжения.

Не изпускай тези оферти:

„Най-важното – България е нетен износител на електрическа енергия. Има построена на Балканския полуостров инфраструктура, за да може да мине енергията. В момента, в който те са преговаряли, са преговаряли от позицията от слуга към господар“, обясни Мика Зайкова.
Тя даде оценката си и за големия спор за връщането на хартиените бюлетини, според който правят всичко излишно сложно.

„Мисля, че излишно се усложнява този проблем. Вероятно само машинното гласуване е затруднило някой от избирателите и те не са отишли до избирателните урни, обаче прекалено много се усложни процеса. Докато се говореше да има два вида гласуване – и хартиено, и машинно, нямам нищо против.

По този начин никой от избирателят няма да е лишен от избирателното си право. Това, което чувам – изключително много се усложни процеса. Нека видим какво ще приемат в пленарна зала, защото решението на Комисията не е само фактор, важно е да видим какво ще реши пленарна зала“, поясни тя.

Тя е сигурна, че партиите го правят, защото така мислят, че ще получат повече гласове. Тя обаче даде тежката си присъда.

„Самите депутати са много объркани, не че те много знаят по темата, но може би някой от партиите си мислят, че чрез хартиената бюлетина ще повишат своя резултат – по-специално БСП. Всички 240 депутати трябва да имат предвид, че никой от тях няма да си повиши резултата. На хората им омръзна да се мотаят в продължение на месец, нищо да не вършат и да не могат да направят едно правителство“, коментира Мика Зайкова.

Вижда и как партиите не искат властта, защото ги е страх от ситуацията. Сигурна е, че при едни бързи избори народът ще получи още от същото. Ще видим много от всички тези, които сега са в НС, пак там.

„Ако те продължават по същия начин, мисля, че никоя от партиите не иска властта, защото се страхува от нея. Страхуват се от зимата, от тежките решения, които трябва да взимат. Те мислят само техните партийни интереси и за джобовете си. В никакъв случай не мислят за българите“, каза още тя.
По отношение на така наречените плаващи мнозинства, тя е доста скептична, защото не дават нужната картинка за формиране на правителство.

„Всички проучвания показват, че на хората им омръзна от избори и искат да има стабилно правителство. Не само хората – това вреди и на България. Перманентната политическа криза вреди на България във всяко едно отношение. България вече е смятана за втора категория“, обясни тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ОБРАТ! Бащата я топи за отвличане, привикват майката на Сашко на разпит
Next: Германски села ви дават безплатно земя, жилище и работа – трябва само да отговаряте на 1 условие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.