Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова попари бъдещите пенсионери с тези думи, ето защо ще пострадат през 2024 г.
  • Новини

Мика Зайкова попари бъдещите пенсионери с тези думи, ето защо ще пострадат през 2024 г.

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
dfvdfsfshfdhfhfgh.png

От икономическа гледна точка през 2024 година най-много ще страдат българите, които са в предпенсионна възраст. Това мнение изрази пред „Телеграф“ експертът Мика Зайкова.

„Хората над 60 години също все повече се нуждаят от лекарства, което е основно перо, а доходите им са изядени от инфлацията, чиято динамика при цените на храните и горивата не се отчита при изчисленията, които се правят в целия Европейски съюз по отношение на формирането на бюджетите.

 

Рискът да изгубят работата си в последните години, преди да навършат увеличаващата се ежегодно пенсионна възраст, ги кара да правят компромиси и да се натоварват допълнително, за да покриват разходите си“, коментира още Зайкова.

Изисквания

От Нова година нарастват възрастта и необходимият трудов стаж за придобиване право на пенсия. Жените трябва да са навършили не 62, а 62 години и 2 месеца и да имат стаж от 36 години и 6 месеца. При мъжете увеличението при възрастта е с месец и достига до 64 години и 7 месеца възраст, въпреки че средната продължителност на живота им е по-кратка.

Те трябва да имат 39 години и 6 месеца трудов стаж. Увеличението на минималния осигурителен доход от 780 на 933 лв. се отразява и на цената на стажа, който желаещите могат да си закупят.

Поскъпването е с над 30 лева на месец – от 154,44 лв. на 184,73 лв. Човек може да си купи до 5 години стаж, ако такъв не му достига. За целия период от пет години кандидат-пенсионерът трябва да плаща 11 084 лв., при 9 266,40 лв. през 2023-а.

За стаж се зачита обучението в университет, но той също се заплаща. Плащането става по банков път, но трябва да се издаде и удостоверение от поделение на НОИ, за да бъде признато.

Служебно

Пенсиите за трудова дейност на хората, които продължават да работят, ще бъдат преизчислени от 1 април 2024 г. При преизчисляването се зачита допълнително придобитият от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането или след последното преизчисляване. За да бъде извършено преизчисляването, пенсионерът трябва да е придобил поне един ден осигурителен стаж през предходната година.

„Работещите пенсионери със сигурност са по-добре финансово от хората, които още не са се пенсионирали, стига да са достатъчно здрави. Това е друг проблем особено в сферата на здравеопазването, където лекари и сестри ходят на работа, макар някои от тях трудно да ходят“, коментира още икономистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Отиде си един от най-добрите лекари в България
Next: Най-ценната находка в света се намира в България: Вижте какво има на дъното на Черно море

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.