Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова с унищожителни думи пък политиците: Мотаете се! Нещата са сериозни
  • Новини

Мика Зайкова с унищожителни думи пък политиците: Мотаете се! Нещата са сериозни

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
gdfhfgngnfgjghjtyjyt.png

В последните дни се дебатира много около дерогацията (отлагане на решението да се използва неруски петрол в Бургаската рафинерия на „Лукойл“). „Телеграф“ потърси за коментар по казуса известната икономистка Мика Зайкова.

Дерогацията трябва да е нещо много полезно. Европейският съюз ни даде тази възможност, с разбирането, че няма как ние веднага да пристъпим към нея, както някои мои колеги, бивши депутати, искаха да го направят. Дерогацията означава, че ние имаме право да внасяме от руския петрол, който е далеч по-евтин, отколкото струва барелът за един ден напред на борсата в Нидерландия например, посочи Зайкова.

Санкциите
Да не забравяме, че ние налагаме санкции на Русия, но суровините са оттам – и газът, и редките метали, и петролът. Саудитска Арабия намалява добива, за да повишава цените. Нищо че САЩ, гонейки печалби, решиха, че могат да снабдяват всички с горива, само че те нямат такива резерви. И затова преди дни сключиха споразумение и накараха Венецуела да увеличи добива си.

Да, Венецуела е богата на петрол, но не може да замени Саудитска Арабия. Нещата са изключително сериозни, каза Зайкова.

Тя смята, че при тази геополитическа ситуация цените на горивата ще растат, а Зелената сделка е твърде вероятно да почака. Кой ще строи фотоволтаици на плодородни земи или ветрогенератори, та те дават електрическа енергия само когато има слънце и вятър.

Ако загробим въглищните си централи, които работят и за нашия студен резерв и при положение, че затворихме проекта „Белене“ и разполагаме само с двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“, какво ще правим, пита Мика Зайкова?

Реактори
Нов реактор се строи 10 години, а и никой не гарантира, че през 2026 г., когато ще спрем руското ядрено гориво, това на „Уестингхаус“, което още не е лицензирано, ще става. Мика Зайкова напомня, че Пети блок на АЕЦ непрекъснато излиза в ремонт, но това всъщност е заради горивото.

И сега нямаме мощности. Ядреното гориво вече е признато за зелено. Ако вместо да се мотаем, бяхме си построили още една ядрена електроцентрала, нямаше да го мислим. А Турция в това време построи четири, посочва Зайкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драмата е голяма! Григорова с първа реакция след подадената ръка от Борисов и последвалия призив от Нинова
Next: Важно: Вдигат пенсиите със задна дата за тези пенсионери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.