Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Стоичкова и Миа оставиха България без думи
  • Новини

Мика Стоичкова и Миа оставиха България без думи

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
mngmhkjkjhkhj.png

България има нова любимка. Внучката на Христо Стоичков грабна сърцата на Родината и вече се конкурира за любовта на народа с дядо си.

Нещо, което малцина могат да направят.

Гордият дядо Христо Стоичков съобщи в социалната мрежа, че тя е станала на 7 години.

Миа е слабостта и гордостта на модерния ляв. Много обич и обожание има в погледа на дядо когато са заедно.

Днес моето слънце става на 7 години! Миа, днес започва още по-важна част от твоя живот

! Ще се бориш с все повече предизвикателства, но съм сигурен – в нашето семейство никога не сме се плашили!????????????

И ти ще бъдеш по-добра от всички ни!❤❤❤ Честит рожден ден, принцесо!????????????

Само преди дни тя прекрачи за първи път прага на училището и дядо бе на седмото небе.

Миа е дъщеря на Мика Стоичков – по-голямата дъщеря на Камата. Родена е в Маями в САЩ.

Стоичков зарадва България преди дни с думите си при Рачков, че иска един ден внуците му да учат и работят в България.

Фактът, че Миа учи в България, а не в САЩ показва, че това не са приказки за пред публиката.

Майката на Миа Мика пусна снимка на дъщеря си на кон и показа детската й стая.

Мика също обича да публикува снимки от бляскави си живот.

Самият Стоичков щедро дарява любов не само на тази прекрасница Миа, а и на много деца.

Камият Стоичков непрекъснато е сред тях, много пъти е помагал дали да сбъднат мечтата си или при здравословни проблеми.

Преди няколко дни вдъхна много надежда и кураж на едно малко дете, което се бори с диабет и както сам той написа не се срамува от сълзите.

Никога не ме е било срам да се разплача!

Когато видях сълзите на малкия Мартен, не можах да се сдържа!

Колко храбър млад момък, който се бори! Вярвам, че не само ще го пребори, но и ще сбъдне мечтата си да стане футболист! Бате Ицо, винаги ще го подкрепя!❤

Великите спортисти са и велики хора! За да си велик са необходими не само талант, работа, постоянство, но и емпатия!!! Г-н Стоичков адмирации за вас! ????

Желаем от все сърце малкия Мартен да надвие болестта, за да осъществи красивите си детски мечти!
Силните мъже също плачат, ако носят в гърдите си огромно сърце каквото имате Вие, г-н Стоичков! 
Бъдете благословен за хуманността и благородството си!

Респект Ицо, ти винаги си бил и ще бъдеш гордостта на България! Жив и здрав да си!

За този толкова емоционален момент, не мога да не съм съпричастна. Невероятен жест! Респект към Вас, г-н Стоичков! Плача е част от човещината! Защото освен всичко друго сте и много справедлив! Бъдете здрав и благословен!❤

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензационна версия: Борисов опрял до Хекимян, защото Светльо Иванов му отказал
Next: В парламента стана напечено, извънредно свикаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.