Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионерска щерка избра да живее на улицата, за да докаже, че не е кифла
  • Новини

Милионерска щерка избра да живее на улицата, за да докаже, че не е кифла

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
mmmhjmhjjghgh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Милионерска дъщеря, която разполага с достатъчно много средства, реши да живее няколко дни на улицата. Тя предложи да си смени ролята с бездомник.

21-годишната Изабела Джеймс учи за магистър по „Бизнес психология“ и работи като откривател на таланти. Тя е решена да докаже, че не е разглезена принцеса и затова иска да се подложи на този експеримент.

Милионерската дъщеря си позволява по 6 екзотични пътувания в чужбина всяка година, облеклата й са само дизайнерски, включват и чанти от порядъка на 8 000 паунда, има и връзка с успешния автомобилен състезател Себ Морис. Въпреки това Изабела вярва, че притежава всичко нужно, за да оцелее на улицата, пише „Дейли мейл“.

„Винаги съм била съдена заради начина, по който изглеждам. Хората си мислят за мен „тя е хубаво момиче и води охолен живот“, заради което трябвало да съм сноб“, коментира 21-годишното момиче. „Може да изглеждам като принцеса, но съм много повече от това“.

Планът й за оцеляване на улицата е да вади пари от контейнери за рециклиране на пластмаса и консерви, които да продава на супермаркети. Изабела обаче не иска да прибягва до просия.

Милионерската щерка смята, че хората, които живеят по улиците, свикват и се примиряват с това, че са бездомни и така не трябва да се изправят и да променят нещо в себе си.

„Има толкова дрога и алкохол по улиците, а тези хора могат да направят много повече, за да се измъкнат оттам“, твърди тя, добавяйки, че не е съгласна с просията. „Това да чакаш хората да ти дадат пари в ръката, когато не работиш, не е добре“.

Но мнението на Изабела коренно се променя, когато приема живота на бездомник по улиците на Източен Лондон.

Тя се позиционира в „Стратфорд“, едно от най-опасните места в британската столица, където има още поне 25 души без дом. Първата нощ прекарва в спален чувал върху парче от картон, отказвайки легло до друг бездомник.

Изабела ДжеймсСутринта Изабела успява да си осигури купа овесена каша от кухнята на църквата и пържено пиле за обяд. След като планът й с пластмасата не сработва, 21-годишната опитва да започне работа в автомивка и като миячка, но неуспешно, тъй като не приели личната й карта за истинска.

Признава, че се е разочаровала и започва да мисли, че работата не е опция. Дори се отказва от друг свой план да пее и танцува за пари, тъй като и това й наподобява просия. „Чувствах се тотално деградирала“, призна Джеймс.

След това тя започва да моли за храна, споделя историята си с минувачи и успява да събере 45 паунда. Вместо да ги похарчи за хостел, заради проблемите с идентичността си, тя ги съхранява за закуска на другия ден за себе си и друг бездомник.

Заинтригувана да разбере как жените оцеляват на улицата, Изабела се сближава с Кати и нейното куче.

Тя й споделила, че спи по улиците от 8 години, след като отнемат от нея и наркозависимия й приятел децата им. Кати също била пристрастена към дрогата, но успяла да се справи с това. Така в момента поддържала контакт с децата си, освен с най-големия син, който не желаел да разговаря с нея. „Правя това от много време, но все още има моменти, в които съм ужасена от улицата“, споделя Кати на 21-годишната англичанка.

Милионерка живее като клошарСлед последната нощ навън Изабела се завръща към нормалния си начин на живот и жената, която е била винаги.

„Изправих се пред някои истински факти и балонът ми се спука“, споделя тя. „Моите първоначални идеи се оказаха абсолютно грешни. Не си бях дала сметка колко трудно може да е да си намериш работа или място, където да отседнеш. Този опит беше поразителен и научих много за оцеляването като бездомник“.

Решена това й изживяване да не е напразно, Джеймс вече се опитва да помага на хората, на които им се налага да живеят на улицата. Тя е внесла петиция в правителството с призив да се улесни издаването на лични карти на бездомни хора. Макар първият й опит да е бил неуспешен, 21-годишното момиче е обещала да опита отново.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проговорил на 6 месеца, а на 8 г. вече работел за НАСА. Съдбата на вундеркинда с IQ 210
Next: Жената, която отгледа пет чужди бебета като родни, разказва своята история

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.