Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионерът Венцислав Узунов от Фермата накара България да ахне
  • Новини

Милионерът Венцислав Узунов от Фермата накара България да ахне

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
vewnsdnsdtsdtsd.jpg

Дали кастинга на участниците в аграрното риалити “Фермата” е бил успешен, ще стане ясно съвсем скоро.

Новият сезон тръгва от 4 септември по БТВ.

Продуцентите Иван и Андрей обаче са улучили десетката с избор на шеф на стопанството в новия сезон.

Още с първите си изяви по bTV Венцислав Узунов се показа като уникален и доста симпатичен чешит.

Той е зарязал бизнес за милиони, за да диша прахоляка на говедата, които отглежда във варненското село Цонево.

 

Още преди години той сбъднал мечтата, която имат много млади българи.

Узунов заедно със съдружници изградил свръх успешен счетоводен бизнес за възстановяване на данъци.

“В един момент осъзнахме, че сме станали номер едно в света.

В един малък офис във Варна, с двайсетина служители на средна възраст 24-25 години”, спомня си Узунов.

 

Вероятно от чудене какво да си правят парите, счетоводителите решили да си купят земя и да инвестират в земеделие.

“Като млади момчета с буйна кръв си казахме: “Какво толкова, отиваме за две седмици, изораваме една нива, засяваме я, след една година се връщаме, жънем и… сме ние”.

Много, много бързо стана ясно, че тотално не е така”, разказа Венцислав.

Той обаче открил, че именно селското стопанство е неговото призвание и от 12 години станал селянин по собствен избор.

Което е всекидневна и ежечасна работа и в делник, и в празник.

 

“Допирът ми с растенията ме зарежда тотално.

На някой може да му е смешно, но ходейки бос на нивата също ме зарежда”, това изтъкна Узунов като основна причина да избере селото.

Във фермата си той и съдружниците му имат над 300 говеда, 150 овце от стари български породи, лозя и винарска изба.

Произвеждат вино и мезета, а площта, която обработва Венцислав, е 20 хил. декара.

 

“Технологиите са съвремието, примерите са около нас.

Но не се ли уповаваш на традиции, на съвети от стари агрономи, земеделци и животновъди, технологиите можеш да си ги гледаш на компютъра и няма да ти свършат работа”, заявява новият стопани на “Фермата”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бившият зет на Николина Чакърдъкова проговори за инцидента в Балдево
Next: Софи Маринова пее със златен микрофон за 20 бона

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.