Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионерът Венцислав Узунов от Фермата накара България да ахне
  • Новини

Милионерът Венцислав Узунов от Фермата накара България да ахне

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
vewnsdnsdtsdtsd.jpg

Дали кастинга на участниците в аграрното риалити “Фермата” е бил успешен, ще стане ясно съвсем скоро.

Новият сезон тръгва от 4 септември по БТВ.

Продуцентите Иван и Андрей обаче са улучили десетката с избор на шеф на стопанството в новия сезон.

Още с първите си изяви по bTV Венцислав Узунов се показа като уникален и доста симпатичен чешит.

Той е зарязал бизнес за милиони, за да диша прахоляка на говедата, които отглежда във варненското село Цонево.

 

Още преди години той сбъднал мечтата, която имат много млади българи.

Узунов заедно със съдружници изградил свръх успешен счетоводен бизнес за възстановяване на данъци.

“В един момент осъзнахме, че сме станали номер едно в света.

В един малък офис във Варна, с двайсетина служители на средна възраст 24-25 години”, спомня си Узунов.

 

Вероятно от чудене какво да си правят парите, счетоводителите решили да си купят земя и да инвестират в земеделие.

“Като млади момчета с буйна кръв си казахме: “Какво толкова, отиваме за две седмици, изораваме една нива, засяваме я, след една година се връщаме, жънем и… сме ние”.

Много, много бързо стана ясно, че тотално не е така”, разказа Венцислав.

Той обаче открил, че именно селското стопанство е неговото призвание и от 12 години станал селянин по собствен избор.

Което е всекидневна и ежечасна работа и в делник, и в празник.

 

“Допирът ми с растенията ме зарежда тотално.

На някой може да му е смешно, но ходейки бос на нивата също ме зарежда”, това изтъкна Узунов като основна причина да избере селото.

Във фермата си той и съдружниците му имат над 300 говеда, 150 овце от стари български породи, лозя и винарска изба.

Произвеждат вино и мезета, а площта, която обработва Венцислав, е 20 хил. декара.

 

“Технологиите са съвремието, примерите са около нас.

Но не се ли уповаваш на традиции, на съвети от стари агрономи, земеделци и животновъди, технологиите можеш да си ги гледаш на компютъра и няма да ти свършат работа”, заявява новият стопани на “Фермата”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бившият зет на Николина Чакърдъкова проговори за инцидента в Балдево
Next: Софи Маринова пее със златен микрофон за 20 бона

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.