Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионер търси асистент за пътувания: Заплата 35 000, опит не е задължителен и това е единственото изискване
  • Новини

Милионер търси асистент за пътувания: Заплата 35 000, опит не е задължителен и това е единственото изискване

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sdfhfgdhhtrhtr.png

Инфлуенсърът и милионер Матю Лепре (30) пусна обява, търсейки личен асистент, който да пътува с него по света и да получава добри пари за това. Предприемачът, който има собствен бизнес за електронна търговия, е пътувал до повече от 30 страни през последните пет години и сега търси личен асистент, който да му помага с администрацията.

„Пътувах нон-стоп, срещах се с ключови клиенти, помагах им да развият бизнеса си. Търся точния човек, който да бъде дясната ми ръка и да ми помага в пътуванията ми“, каза той в изявление, съобщава Daily Mail .

Въпреки че подчертава, че не е необходим предишен опит, потенциалният кандидат трябва да има страст към пътуванията, гъвкав график и силно внимание към детайла. Именно това са изискванията към новите кандидати. Лепре добави, че собственото му трудно възпитание го е вдъхновило да помага на другите и се надява, че това е възможност, която също ще сбъдне мечтата му за някой късметлия.

„Бих искал да направя някого щастлив. Реших да покажа на другите, че мога да променя установената ежедневна работа и да им дам живота и гъвкавостта, за които са мечтали, и всичко това ми се отплати“, разкри той.

Още през 2020 г. Мат обяви открит конкурс за позицията на негов виртуален личен асистент в Австралия, който ще има заплата от 52 хиляди долара годишно и ще работи изцяло от вкъщи. Лепре, който е основател на компанията Ecom Warrior Academy, беше натъжен да чуе, че един милион австралийци са загубили работата си след избухването на пандемията от коронавирус, така че той искаше да помогне.

„Израснах в западните предградия на Сидни, разчитайки на храната на Армията на спасението, защото самотната ми майка не можеше да си позволи хранителни стоки, така че за съжаление мога да се справя с трудните времена, пред които са изправени хората“, каза той пред Daily Mail.

„Най-малкото, което мога да направя, е да дам работа на някой, който може да е без работа в момента и иска да работи от вкъщи“, добави той.

Предприемачът, който печели 120 000 долара на месец от четирите си успешни бизнеса, е прегледал 70 000 кандидатури, преди да наеме бившия студент по мода.

Както каза той, кандидатите, които се интересуват от позицията на личен асистент и заплата от 35 000 евро, могат да кандидатстват за тази позиция през уебсайта на Met.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Един въпрос ядоса Стоичков минути след великия миг със Стилиян Петров
Next: Метлата ми трябва да стои в ъгъла, с дръжката надолу: Богата баба разкри тайните за благополучие и късмет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.