Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мими Иванова разкри как Развигор е преборил рака
  • Новини

Мими Иванова разкри как Развигор е преборил рака

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
sgdgdfbrergfg.png

Мими Иванова и Развигор Попов са най-обичаното музикално семейство у нас. През миналата година стана ясно, че са преминали през трудни премеждия, свързани с тежката диагноза, поставена на композитора.

На 82-годишна възраст Попов откровено призна, че е бил диагностициран с онкологично заболяване, което към днешна дата е зад гърба му. Съпругата му бе неотлъчно до него по време на цялото лечение и за пръв път признава подробности за пътя, по който са преминали.

„Добре е да се говори по тази тема, защото страхът може да те убие. Защото за две години двамата потънахме покрай тази страшна диагноза – рак на пикочния мехур, когато я чухме. А то се оказа, че когато хванеш навреме болестта, тя е лечима. Проблемът е в главата и в това колко се страхуваш от нея.

Развигор за щастие попадна на добри специалисти, много грижовни и през три месеца го проверяваха, сега вече по-рядко, защото всичко хванахме навреме и сега за щастие е добре. Най-хубавото е, че престана да пуши. Това беше голям проблем“, откровена е певицата.

Тя и композиторът са изключително благодарни на лекарите във ВМА, които направили всичко по силите си, за да го спасят. Заради ранното откриване на заболяването операцията на Развигор била напълно безкръвна и чрез лапароскопски метод хирурзите успели да премахнат туморното образувание, което открили в пикочния му мехур.

В името на здравето си 82-годишната легенда на естрадната музика е решил да промени навиците си и да се лиши от много храни. „Развигор стана тотален веган. Понякога ухае на месце, защото аз все още не мога да се откажа от него, макар че започнах напоследък повече да хапвам постни храни. Обичам много яйца, той ги пържи прекрасно и после не ги пипва. Толкова е силна волята му да разкара този тумор и го е разкарал всъщност“, споделя Мими.

По време на премеждията им единствената им дъщеря Ина ги подкрепяла дистанционно, тъй като от дълги години тя живее в чужбина. Щерката на музикалното семейство е омъжена за ямаец, от когото има една дъщеричка – Тайа Мей. Известно време те живееха в родината на мъжа ѝ Ямайка, но отскоро са се установили за постоянно в Германия.

„В Берлин е цялото семейство. Дъщеря ми работи в общината. Работи много близо до жилището, в което живеят. Дойдоха си сега, за да се съберат на морето с цяла тумба съученички и техните деца. Идват от различни места на Германия и България. Обичат да ходят с раници, като къмпингари“, разказва Мими Иванова. Тя не крие, че първоначално имала резерви към зет си Кристофър, но след като го опознали с Развигор, разбрали, че е много свестен.

„Много добро момче. Той с всичко се занимава – с градинарство, поддържа храсти, отглежда кокосови и други дървета, сладки картофи.

В Ямайка хората умеят всичко“, казва още певицата. Внучката им с Развигор е най-голямата им гордост, макар рядко да я виждат. 4-годишната Тайа Мей танцувала невероятно и имала артистични заложби, вероятно наследени от тях двамата. Говорела три езика. С майка си, баба си и дядо си приказвала на български, с приятелите в детската градина – на немски, а с баща си – на английски.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Жестока верижна катастрофа на магистрала Тракия
Next: МВР е на крак: Митко на 24 години го няма от 6 дни

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.