Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Мими и Развигор разкриват емоционалната история на Маричков отпреди 50 години
  • Без категория

Мими и Развигор разкриват емоционалната история на Маричков отпреди 50 години

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2024
Screenshot_3

България скърби за своя обичан музикант Кирил Маричков. Към опечалените се присъединиха и Мими Иванова и Развигор Попов.

Инцидентът се случи в петък вечерта в село Селановци, Врачанско, където трябваше да се проведе празничен концерт по случай традиционния събор. Символът на българския рок почина след падане.

„Безмълвни сме при всяка загуба! Бог да прости моя колега и приятел Кирил Маричков. Може би съм една от малкото певици, които имат дует с него.

Той написа музиката на песента „Гласове“, с която се явихме на „Златния Орфей“ точно преди 50 години. Споделям изпълнението в негова памет. Аз и Развигор изказваме искрени съболезнования на семейството и близките на този обичан музикант!“, написаха те в общия си профил.

Незабавно е била повикана линейка, но по пътя към Оряхово звездата от „Щурците“, който скоро щеше да празнува 80-годишнината си, е починал.

След трагичния инцидент, много от колегите и почитателите на Кирил Маричков изразиха своите съболезнования и спомени за него в социалните мрежи.

Музикантът беше известен не само с таланта си, но и с добротата и скромността си, които оставиха трайна следа в сърцата на всички, които го познаваха.

„Кирил беше истински приятел и вдъхновение за всички нас. Неговата музика ще живее вечно и ще продължи да вдъхновява бъдещите поколения,“ написа един от неговите дългогодишни колеги.

Очаква се много хора да присъстват, за да отдадат последна почит на човека, който остави незабравима следа в българската музикална сцена.

Continue Reading

Previous: Кошмар! 12-г. Даниел загина пред погледа на баща си
Next: Жестокият убиец на 77-г. Стоименка от „Младост“ проговори за зверството

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
  • „Блокирах всичките ти карти! Отсега нататък за всяка стотинка ще ме молиш!“ заяви Антон с тържествуващ тон.
  • Трийсет години. Цели трийсет години бяха заедно.
  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.