Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Минималната заплата се вдига, но синдикатите искат още
  • Новини

Минималната заплата се вдига, но синдикатите искат още

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
sfdgfdwrqwrqqqq.png

933 лв. минимална работна заплата (МРЗ) е най-малкото, което заслужава българският работник. Увеличението е стъпка в правилната посока, но ние ще настояваме за повече. Това каза за БТА главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и директор на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов.

Преди дни Проектът на Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на МРЗ за страната от 1 януари 2024 г. беше публикуван за обществени консултации. За тази година МРЗ е 780 лв.

Предложението за 933 лв. всъщност изпълнява механизма, разписан в Кодекса на труда след направената промяна в началото на тази година, посочи Костов. Предходният парламент гласува МРЗ за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Костов обаче припомни, че още тогава синдикатите са настояли да се запише размерът на МРЗ да бъде поне 50% от средната брутна заплата, а не точно 50%. Затова и при предстоящото обсъждане на държавния бюджет за 2024 г. от КНСБ ще искат „формулата да бъде довършена, като над тези 933 лв. се договори тест за адекватност, макар и плавен, който да отразява в крайна сметка покупателната способност предвид инфлацията“.

Костов подчерта, че МРЗ трябва да гарантира достоен стандарт на живот. Увеличението на МРЗ води до ръст на заетостта, убеден е икономистът. И добави: „Минималната заплата трябва да стане адекватна, за да може, като си платите данъците и осигуровките, да ви гарантира достоен стандарт на живот“.

По думите на Костов се очаква проектите на Закон за държавния бюджет, на бюджет на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. да влязат за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество в средата на октомври. Именно тогава ще се разисква и размерът на МРЗ, посочи той.

Директивата за адекватни минимални работни заплати

За синдикатите остава важно транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Все пак директивата касае и колективното трудово договаряне, не само минималното заплащане, посочи Костов. Той каза, че Междуведомствената работната група за транспониране на директивата към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) не се е събирала скоро.

От пресцентъра на социалното министерство уточниха за БТА, че междуведомствената работна група е създадена в началото на 2023 г., като са проведени досега три заседания. „Предвид новия политически кабинет на МТСП и с оглед предстоящия срок за транспониране на Директивата (до ноември 2024 г.), дейността на междуведомствената работна група предстои да бъде подновена, а съставът ѝ – актуализиран“, отговориха от ведомството след запитване на БТА.

МТСП е инициирало процедура по актуализация на състава на членовете на междуведомствената работна група, която все още не е приключила, казаха още от министерството.

За възможността за МРЗ по региони и реакцията на бизнеса

На въпрос относно мнения, изказани в публичното пространство, за възможността размерът на минимална работна заплата да се определя по региони, Любослав Костов каза, че тази идея не е добра. Според него това може да доведе до обезлюдяване на малките населени места в страната. Икономистът даде пример, че за жител на Кюстендил ще е по-добре да пътува, но да работи в София за повече пари, ако има диференцирана МРЗ по райони.

„Проблемът е, че просто бизнесът е свикнал да поддържа ниска цена на труда и да обяснява това с пазарната икономика“, коментира той във връзка с възраженията на бизнеса за предложения размер на МРЗ за догодина.

Преди дни Съюзът за стопанска инициатива посочи в позиция, че предложението за увеличение на минималната работна заплата с над 150 лв. засяга поне 20 на сто от наетите у нас и ще се отрази негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност. На среща със социалния министър Иванка Шалапатова през юли от Българската стопанска камара посочиха, че е необходима отмяна на възприетия подход в Кодекса на труда за автоматизъм при определянето на МРЗ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога няма да забравя този ден, видях го с едното око, Стоичков разплака България
Next: Дони и Нети с нови разкрития за бурята на Черноморието

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.