Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министрите са на топло в домовете си с чистите си костюми и забравиха за обещанията си
  • Новини

Министрите са на топло в домовете си с чистите си костюми и забравиха за обещанията си

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2022
dasdasdaosdmas.jpeg

“Министрите си заминаха. Прибраха се на топло в домовете си с чистите си костюми и излъскани обувки и забравиха за хилядите обещания, които ни дадоха през деня. Направиха си един евтин пиар на гърба на пострадалите”.

Това заяви пред “България Днес” Николай Ужиканов от пострадалото от потоп карловско село Каравелово.

“Дървата наистина са безплатни, но някой трябва да ги извлече от огромната купчина, да ги нареже на метър, да ги нареди, за да се види колко кубика са.

След това да дойдат горските да сложат печат и накрая да се натоварят на превозното средство, да се закарат у дома и после да се разтоварят.

Не изпускай тези оферти:

Аз съм пенсионер както много други хора в Каравелово. Нито имам възможност да свърша тази тежка физическа работа, нито пари, за да платя на някой”, казва с тъга той.

Думите му са по повод вчерашното обещание на земеделския министър Явор Гечев, че държавата ще помогне на пострадалите с транспорта на безплатните дърва.

Преди седмица местните хора се оплакаха, че получават материал за отопление, но трябва да си плащат транспорта и смисълът за помощ се губи.

Вълна след вълна проблеми се стоварват върху пострадалите от наводнението хора в Карловско. След „безплатните“ дърва се оказа, че трябва да плащат и за още нещо, обещано като безвъзмездно – геодезическата дейност. Специално за жителите на село Каравелово се появи и казус с детската градина, тъй като община Карлово иска да им я затвори.

Освен че събори къщи, наводнението буквално заличи дворове. Дни след това външен човек не можеше да различи докъде се е простирал частният имот и къде е била улицата.

За да се възстановят нещата, са нужни геодезически услуги. В първите дни представители на община Карлово са обещавали, че тази дейност ще е безплатна, като за няколко къщи това наистина се е случило. После – нищо. В крайна сметка след запитване на жителката на Каравелово Ани Иванова кметът Емил Кабаиванов отговаря:

„Следва по частен път да наемете правоспособно лице, което да извърши исканата геодезическа услуга“. Оправданието е, че след законови промени през 2001 г. общините нямат правомощия, свързани с трасирани на имоти, заснемане на сгради и т.н. Общината се ангажира единствено да предостави копие от кадастралния и регулационния план. Тя явно не счита, че е добре сама да плати на правоспособните лица.

А приблизителните цени, взети от геодезическа фирма в региона, са: трасиране на точки на имот в пределите на населено място или урегулиран поземлен имот – 180 лв. до 6 гранични точки, по 15 лв. за всяка следваща точка; трасиране на основи, фундаменти, оси на сграда – 320 лв. до 4 точки и по 20 лв. за всяка отгоре.

„ЗАРАДИ ДЕТСКАТА ГРАДИНА СЕ ЗАСЕЛИХМЕ“

Детската градина в Каравелово всъщност е филиал на карловската „Гина Кунчева“. Възстановена е с огромни усилия и дарения от хората през 2017 г. Тя е причина млади хора да свържат живота си със селото. „Заради нея се заселихме“, пишат жители в социалните мрежи. Функционира целодневна група.

Сградата обаче е пострадала при наводнението. На 27 октомври общинският съвет решава да премести децата в село Богдан. Решението автоматично предизвиква яростен отпор от родителите и цялата общественост. Написано е възражение, организирана е подписка. Основният мотив на недоволството е, че няма окончателно инженерно становище за негодността на сградата. Има предписание за разбиване на плоча, за да се проверят основите – не е изпълнено. Доброволчески организации са предложили помощ за възстановяване на сградата – напразно.

В крайна сметка хората настояват кмета Кабаиванов да не издава заповед след решението на съвета. „Считаме, че възстановяването и съхранението на детската градина в Каравелово е от изключителна обществена значимост, особено в тези толкова трудни за нас времена“, пишат хората.

КАЗУСЪТ С ДЪРВАТА

Земеделският министър Явор Гечев потвърди тази сутрин пред bTV, че държавата ще прати резачки, за да бъдат безплатни за хората раздаваните отсега нататък дърва. Но казусът с превоза остана неясен. Гечев призова и общината да се включи с транспорта. Министърът заяви, че е узнал за плащането постфактум, реагирал веднага след това.

От своя страна и Кабаиванов отрече общината да е замесена с плащането. Решението да се сече и извозва за 40 лв.на кубик било взето на селско събрание в Богдан. И сега пак на местно ниво в селото следвало да се прецени какво да се прави с хората, които вече са си платили. Кабаиванов натърти, че кметът на Богдан бил избираем, а не назначен от него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медицинска сестра реши да осинови бебе, което не е имало посетители в продължение на 5 месеца
Next: Асеновградско семейство с три деца остана без дом, пожара им взе всичко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.