Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър: Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо
  • Новини

Министър: Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
sdfvdsfkmfgmbfgbkgfbgf.png

„Преминаването към еврото няма да бъде толкова болезнено, колкото хората се притесняват. Не очакваме сътресение в покупателната способност“, това заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

„Напълно разбираемо е защо така плашещо е влизането ни в еврозоната. Това е нормална реакция, защото това е нещо ново. България може да черпи опита от вече 20-те страни, които са преминали към еврозоната и в които е имало същите страхове“, посочи тя.

„Доходите, кредитите, депозитите ще се преизчислят автоматично в евро“, обясни социалният министър. А за социалните плащания и пенсиите увери, че ще се закръглят в полза на хората.

Според нея използването на общата европейска валута създава много удобства. А основната цел в крайна сметка е страната да стане още по-привлекателна за инвестиции: „Това би било изключително добра стъпка за България, за да може да има и устойчиво развитие и да вървим напред“.

Шалапатова препоръча хората да се доверяват на достоверни източници и да не се поддават на фалшиви новини и страх. „Няма повод за притеснение“, категорична бе тя.

„Финансовото състояние в страната е добро. Дългът ни към брутния вътрешен продукт е 22% – вторият най-нисък в Европейския съюз (ЕС), много по-нисък от допустимия 60% от БВП, бюджетният дефицит е 2,2% през миналата година, курсът на лева е стабилен, той е фиксиран. Остава да изпълним критериите за ценова стабилност.

Смятам, че когато има спокойствие и устойчиви политики, наистина една такава на пръв поглед непостижима цел като присъединяването към еврозоната е абсолютно реалистична. Предприемаме нужните мерки и за намаляване на инфлацията, и за информиране на населението“, каза Шалапатова, цитирана от БНР.

Социалният министър напомни, че пенсиите се увеличават по швейцарското правило, което е заложено в закона.

„Това е инструментът. Той до някаква степен цели да има адекватност на размера на пенсиите“, каза тя и цитира статистически данни, според които средната продължителност на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст е над 23 години.

„Това означава, че е изключително важно пенсиите да останат свързани с осигурителния принос“, смята министърът. По думите ѝ предизвикателствата в България са свързани със застаряващото население и демографската характеристика на обществото.

„За жалост в България пенсионната система създава силно усещане, че не е стабилна, не е справедлива, размерът на пенсиите не е адекватен. Именно затова още от встъпването ни в длъжност, екипът на министерството решихме, че каквито и промени да предложим да направим, важно е да се вземе като решение въз основа на анализ.

Затова стартираме този анализ, така че с решенията, които ще вземем вследствие на него, да се гарантира стабилна, по-справедлива и по-адекватна пенсионна система, която да върне доверието на хората“, поясни тя.

Като проблем Шалапатова отчете ниското доверие на хората и много ниската мотивация на хората да се осигуряват на пълния си доход.

Тя обяви, че не се предвиждат сериозни стъпки от рода на увеличаване на вноската за пенсии. Според нея не е важно да се вдига вноската, а е важно да се вдигне финансовата грамотност:

„Ако в момента всички българи, които упражняват труд, се осигуряват на пълните си доходи, то приходите в системата ще бъдат изключително благоприятни. Тогава може да има разпределяне на по-голям ресурс. Защото това, което в момента се получава, е, че всяка следваща година националният бюджет дофинансира“.

Социалният министър изброи негативите, които търпи работникът, когато се съгласи да го осигуряват на минимална заплата, а не на реалния доход.

„Предприемат се и мерки за подобряване на демографската картина у нас“, добави тя.

Относно предстоящата ротация министър Шалапатова заяви, че до момента не е получавала сигнали, че ще има промяна: „Ние имаме изключително сериозни социални задачи.

Приемствеността, но и бих казала куражът и мащабът на работа на министъра за мен са изключително важни. Дори да има смяна, аз много бих се надявала да има приемственост в диалога с хората“.

„Все още не е ясно с колко процента ще бъдат увеличени заплатите на социалните работници на терен“, каза още Иванка Шалапатова. Тя декларира, че целта им е цялостно „да се погрижат за хората в социалната сфера“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна новина събуди България: Почина един от най-великите спортни журналисти у нас
Next: Силен трус в Турция, хора бягат по улиците

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.