Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър: Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо
  • Новини

Министър: Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
sdfvdsfkmfgmbfgbkgfbgf.png

„Преминаването към еврото няма да бъде толкова болезнено, колкото хората се притесняват. Не очакваме сътресение в покупателната способност“, това заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

„Напълно разбираемо е защо така плашещо е влизането ни в еврозоната. Това е нормална реакция, защото това е нещо ново. България може да черпи опита от вече 20-те страни, които са преминали към еврозоната и в които е имало същите страхове“, посочи тя.

„Доходите, кредитите, депозитите ще се преизчислят автоматично в евро“, обясни социалният министър. А за социалните плащания и пенсиите увери, че ще се закръглят в полза на хората.

Според нея използването на общата европейска валута създава много удобства. А основната цел в крайна сметка е страната да стане още по-привлекателна за инвестиции: „Това би било изключително добра стъпка за България, за да може да има и устойчиво развитие и да вървим напред“.

Шалапатова препоръча хората да се доверяват на достоверни източници и да не се поддават на фалшиви новини и страх. „Няма повод за притеснение“, категорична бе тя.

„Финансовото състояние в страната е добро. Дългът ни към брутния вътрешен продукт е 22% – вторият най-нисък в Европейския съюз (ЕС), много по-нисък от допустимия 60% от БВП, бюджетният дефицит е 2,2% през миналата година, курсът на лева е стабилен, той е фиксиран. Остава да изпълним критериите за ценова стабилност.

Смятам, че когато има спокойствие и устойчиви политики, наистина една такава на пръв поглед непостижима цел като присъединяването към еврозоната е абсолютно реалистична. Предприемаме нужните мерки и за намаляване на инфлацията, и за информиране на населението“, каза Шалапатова, цитирана от БНР.

Социалният министър напомни, че пенсиите се увеличават по швейцарското правило, което е заложено в закона.

„Това е инструментът. Той до някаква степен цели да има адекватност на размера на пенсиите“, каза тя и цитира статистически данни, според които средната продължителност на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст е над 23 години.

„Това означава, че е изключително важно пенсиите да останат свързани с осигурителния принос“, смята министърът. По думите ѝ предизвикателствата в България са свързани със застаряващото население и демографската характеристика на обществото.

„За жалост в България пенсионната система създава силно усещане, че не е стабилна, не е справедлива, размерът на пенсиите не е адекватен. Именно затова още от встъпването ни в длъжност, екипът на министерството решихме, че каквито и промени да предложим да направим, важно е да се вземе като решение въз основа на анализ.

Затова стартираме този анализ, така че с решенията, които ще вземем вследствие на него, да се гарантира стабилна, по-справедлива и по-адекватна пенсионна система, която да върне доверието на хората“, поясни тя.

Като проблем Шалапатова отчете ниското доверие на хората и много ниската мотивация на хората да се осигуряват на пълния си доход.

Тя обяви, че не се предвиждат сериозни стъпки от рода на увеличаване на вноската за пенсии. Според нея не е важно да се вдига вноската, а е важно да се вдигне финансовата грамотност:

„Ако в момента всички българи, които упражняват труд, се осигуряват на пълните си доходи, то приходите в системата ще бъдат изключително благоприятни. Тогава може да има разпределяне на по-голям ресурс. Защото това, което в момента се получава, е, че всяка следваща година националният бюджет дофинансира“.

Социалният министър изброи негативите, които търпи работникът, когато се съгласи да го осигуряват на минимална заплата, а не на реалния доход.

„Предприемат се и мерки за подобряване на демографската картина у нас“, добави тя.

Относно предстоящата ротация министър Шалапатова заяви, че до момента не е получавала сигнали, че ще има промяна: „Ние имаме изключително сериозни социални задачи.

Приемствеността, но и бих казала куражът и мащабът на работа на министъра за мен са изключително важни. Дори да има смяна, аз много бих се надявала да има приемственост в диалога с хората“.

„Все още не е ясно с колко процента ще бъдат увеличени заплатите на социалните работници на терен“, каза още Иванка Шалапатова. Тя декларира, че целта им е цялостно „да се погрижат за хората в социалната сфера“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна новина събуди България: Почина един от най-великите спортни журналисти у нас
Next: Силен трус в Турция, хора бягат по улиците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.