Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър Събев подлуди България с милионите, къщите и моторите си
  • Новини

Министър Събев подлуди България с милионите, къщите и моторите си

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
minnsubbbevvv.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Преди дни бяха публикувани имуществените декларации на публичните личности в регистъра на КПКОНПИ.

Министърът на транспорта Николай Събев е най-богатия според него. Той все още е мажоритарен собственик на куриерската фирма “Еконт”. В имуществената му декларация са описани 24 имота, купени за над 20 млн. лв.

Транспортният министър е декларирал две къщи с двор в Испания. Едната е с цена на придобиване 5 476 324 лв. и площта ѝ заедно с двора е от 9954 кв. м. Другият имот на Пиринейския полуостров е с площ от 2847 квадрата и е придобита за 3 129 328 лева. Събев притежава и два гаража в кралството към къщите си.

Той е обявил и редица недвижимости в България. Собственик е на 5 апартамента в местността “Буджака” до Созопол, придобити през 2020 г. и 2021 г. Разполага и с голям апартамент в родния Русе. Министърът е декларирал и автопарк от 20 коли и мотори.

Общо автопаркът му е за близо 1 млн. лв. Николай Събев притежава и влогове за 15 млн. лв.

Тази информация предизвика разнородни мнения. Много от хората се изказаха положително, че министър Събев декларира имуществото си и си плаща данъците.

Този човек заслужава само уважение! Постигнал е много с акъла си и с уменията си! И си е декларирал каквото си има! А не като останалите дето се изкарват по-бедни от половината българи! Имам щастието лично да съм разговарял с него. Удивително учтив и земен човек, имайки предвид отговорностите и постиженията, които има!

Евала на човека, че има пари от чист бизнес и си ги харчи за собствения си кеф, защото животът е един. Няма нищо по – логично точно този човек, който от 30 години се занимава с бизнес и е създал една от най – големите куриерски фирми, чиито услуги всички ползваме ежедневно, е милионер. Даже съм учуден, че има само 15 милиона влог.

Много се радвам, че в България има милионери, които си декларират доходите и си плащат данъците.
Защото всички знаем за бедните ни политици – гледаш им декларациите и ги жалиш…Ми те по десет години за единия къшей хляб работили!

 

Важното е,че министър Събев си ги е декларирал.Честно,съвестно,съзнателно и доблестно.👏

Разбира се мненията не са еднозначни, винаги има хора, които виждат нещата под друг ъгъл:

Ако мислите че като е богат нема да краде и че ще е компетентен, май не прайте разликата, нема значение некой богат ли е беден ли е за да има желание и действие да ви осигури нормален живот. Много се кланяте на богатите, ей! Ще си гледа закони свързани с облекчение само на неговите неща, за да му върви бизнесчето, покрай това и други бизнесмени да се облажат. Това може всеки да го върши да мисли и за бизнеса и за хората в страната, ама определяте богат ли е беден ли е. Аре като е богат да намали на еконтЪ цените за километри, де!!!!

Но за какво са му? Нима работниците му са с прилични заплати? Или може да кара по 6 мотора едновременно?

Прав сте в изказването си, но според мен е важно да се отбележи, че има толкова пари и за сметка на работещите хора в компанията му. Постоянно публикуват обяви за работа, и то за смешни пари 800-900, а за изискванията да не говорим. Затова ще има пари, защото дава мизерни заплати.

И защо им е на тия богаташи власт, с честен труд не се става богат,а –гърбат!!!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сляпа бременна майка отиде на преглед при гинеколога, а това, което той направи за нея ще ви разплаче
Next: Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.