Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър с важна вест за пенсионерите, задава се промяна
  • Новини

Министър с важна вест за пенсионерите, задава се промяна

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
asdcsdagdsfgfdsgfd.png

В управленската програма на правителството е заложен анализ на пенсионната система. Той трябва да приключи до средата на тази година и ще бъде обсъден с всички заинтересовани страни. Това заяви социалният министър Иванка Шалапатова.

„Веднага искам да кажа, че не говорим за някаква историческа реформа на пенсионния модел. Искаме устойчивост и справедливост на системата, не някакви радикални промени.

Ще обсъдим мерките най-вече за финансовото укрепване и за постигане на по-голяма справедливост на системата. Изкривяванията водят до определена степен на несправедливост при определяне на пенсиите, най-вече при по-младите и по-старите“, каза Шалапатова, цитирана от БТА.

За този анализ страната ни ще получи подкрепа от експерт от ЕК.

Министърът допълни, че пенсионната реформа не е тема само за България. В цяла Европа има застаряващо население и задъхващи се социални системи, които субсидират от държавния бюджет пенсиите на гражданите. Трябва да се увеличи информираността на гражданите за това как работи системата, от какво зависи адекватността на пенсиите им.

На поредното заседание на т.нар. Сребърен фонд с финансовия министър инициирахме заедно с НОИ за тази година да се реализира цялостна информационна кампания за функционирането на тристълбовия модел. Много се гордея с екипа на НОИ, защото там имат прекрасна концепция и скоро ще започнем тази кампания, каза още Шалапатова.

До средата на тази година предстои да бъдат обявени конкретни мерки за активен живот на възрастните. Не само пенсиите са приоритет за социалния министър, а също и възможностите за това възрастните хора да се чувстват уважавани и полезни, коментира още Шалапатова. Акцент в работата ѝ за новата година са и продължаващите политики за подобряване на грижата за децата.

До края на януари ще публикуваме първия по рода си годишен план за ранно детско развитие, съобщи министърът. Тя потвърди, че до края на 2024 г. ще бъде завършен процесът на деинституционализация.

„Нямаме колебание, че ще стигнем до края. В края на тази година, през декември, планираме да организираме специална церемония, на която символично ще изгасим осветлението на последния дом за медико-социални грижи за деца.

По този начин България ще може да отбележи края на една историческа епоха, в която деца са се отглеждали групово в институции“, обяви министърът. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) работи по завършването на Националната карта за социалните услуги. Приоритет е да бъде измерен ефектът от социалните помощи за деца и семейства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пазете се! Въоръжени с пистолети мъже нахлуха в блок в София и стана страшно
Next: Първият и единствен истински портрет на Исус! Вижте Божието лице и ще се заринете със здраве, късмет и пари

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.