Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър с голяма новина за пенсиите и лекарствата
  • Новини

Министър с голяма новина за пенсиите и лекарствата

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
minstandarttt.jpg

С добри новини за пенсиите и лекарствата зарадва възрастните хора социалният министър Георги Гьоков.

Никога, и при швейцарското правило, не е имало повишение на пенсиите като сега. Няма пенсионери, които да получат по-малка пенсия, а само плащане, каза в интервю за БНТ Гьоков.

На въпрос на гражданин може ли да живее с 370 лв. на месец, Гьоков отговори: Това е политически въпрос, а не към министъра на труда.

Ще разграничим получаването на добавката от пенсиите, за да не се объркат хората, че има увеличение. Тези 60 лв. нямат общо с пенсиите, добавките са за всички, изчислението на пенсиите е според трудовите години, каза социалният министър.

Той допълни, че е добро решение да има ваучери за храна или лекарства, но не е било прието от предишните управляващи.

Социалният министър разкри, че и 75-те лв. за имунизация не са към пенсията, но всички пенсионери имат право да ги получат, при изпълнени условия. Плащането ще се извърши до юни.

Ковид добавката към пенсиите ще е до края на юни, до когато са разчетени парите. Ако няма решение за пенсионната система до 1 юли, от тази дата ще има намаляване на плащанията на пенсионерите. Пенсиите обаче ще се увеличат с 6.1%, заяви Гьоков.

Ако с новия бюджет не се предложи някакво решение или Коалиционния съвет не вземе решение, тогава ще трябва да се осъвременят пенсиите по швейцарското правило, каза Гьоков.

По предварителни сметки на НОИ това увеличение ще бъде 6.1% – на база 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% тежест на инфлацията. Ако отпаднат добавките от 1 юли, това няма да покрие тези 60 лв. върху пенсиите на хората. Пенсионерите ще се окажат с по-високи пенсии, но с по-ниски плащания.

Гьоков смята обаче, че ще бъде намерено решение дотогава.

По думите му помощта към пенсиите няма да се дава безусловно, ще бъде преценено кой има нужда от нея и кой не.

Гьоков заяви, че до юли ковид добавката ще продължи да се получава заедно с пенсиите. Ще разграничат обаче получаването на пенсията с ковид добавката. Когато човек си получава пенсията в пощата, например, да види колко е пенсията и колко е ковид добавката. Обсъжда се също ковид добавката да бъде изкарана от пенсионната система.

Социалният министър каза още, че няма грешка в преизчисляването на пенсиите. Има по-скоро неразбиране на методиката, защото, по думите му, няма как да има грешка в една организация като НОИ.

Реалното увеличение на средната пенсия от началото е 9.3 -9.4%. Никога не се е стигало до такова осъвременяване, каза социалният министър.

Гьоков смята, че ковид добавките са оставили нереалистични свръхочаквания у хората, включително с политическо говорене.

„Отново твърдя, че няма да има пенсионер, който да получава по-ниско плащане. Няма пенсионер в България, който да е получил по-ниска пенсия през януари, отколкото през декември. По-ниският размер е при тези, които не са свързани с трудова дейност“, каза той.

Социалният министър допълни още, че се води дебат по размера на минималната работна заплата и надеждите са, че тя ще се увеличи над 700 лв.

standartnews.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин смрази руснаците: Гответе се да ударят Москва внезапно за 5 минути
Next: Помните ли легендарното колело Балканче? Вижте как изглежда и съвременният му вариант

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.